О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр. София, 09.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4638/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н. и Й. Г. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 4209 от 25.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 1343/2018г. на Софийския градски съд, ІІІ-Б с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 16.11.2017г. по гр.д.№ 54588/2015г. на Софийския районен съд, 118 с-в, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу В. Д. Г. иск с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответника да извърши ремонт на водопроводната и канализационна инсталация в апартамент № 7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. като е присъдил на ответника по жалбата разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По делото е установено, че в жилището на ищците в първоинстанционното производство, което е било ремонтирано през 2014г., съществуват следи /петна/ от стари течове на вода – по тавана в антрето, кухнята и санитарното помещение, идваща от намиращия се над него апартамент на ответника, които се дължат на старо наводнение, пропуски във водопроводната и канализационната инсталация или на компрометирана фугировка в санитарното помещение. Към момента на извършения от вещото лице оглед петната били сухи, водопроводната и канализационната инсталация в жилището на ответника били в добро техническо състояние – нямало теч или следи от теч на вода по тях; връзките на видимата канализация били добре уплътнени и сухи; нямало повреди във фугировката на подовите плочки на банята. Последният теч в жилището на ищците бил през м.април 2015г. като понастоящем не съществува реална опасност за мазилката, боята, тапетите, инсталациите и обзавеждането в имота на ищците.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките за уважаването на негаторния иск не са налице, тъй като макар и да се констатира противоправно бездействие на ответника, в качеството му на собственик на апартамент № 7, изразяващо се в неотстраняване на причините за протичане на вода от неговото жилище в жилището на ищците, то е било преустановено в хода на процеса и понастоящем няма реална опасност за настъпването на вреди в жилището на ищците.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Когато съдът приеме, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска по чл.109 ЗС и е преустановил противоправното си поведение след завеждането на иска, следва ли да възлага в тежест на ищците направените от ответника разноски по делото и 2. Съдът има ли процесуално то задължение да цени направеното от ответника признание на неизгодно за него обстоятелство с оглед на всички обстоятелства по делото.
Ответникът по жалбата В. Д. Г. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационното обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения формулираният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая поставените от касаторите въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
Първият въпрос има отношение към присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ответника по иска, във връзка с които въззивният съд е приел, че въззивната жалба съдържа искане за изменение на решението в тази му част по реда на чл.248 ГПК и в съответствие с установената практика е постановил връщане на делото на този съд за произнасяне по искането. По отношение на присъдените от въззивния съд разноски пътят на защита е бил същият, а не по реда на касационното обжалване.
Вторият въпрос се поставя във връзка с направено от касаторите оплакване, че в нарушение на съдопроизвоствените правила въззивният съд не е преценил направено от ответника признание, че не е извършвал ремонт на канализационната система в своя апартамент и същият няма обуславящо изхода на спора значение, след като по делото е установено, че понастоящем тази система е в добро техническо състояние и течове от нея не са налице. Освен това представеното от касаторите Р № 475 по гр.д.№ 1311/09г. на ВКС, ІІІ г.о. се отнася до различна от настоящата хипотеза и противоречие с него не съществува. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК нито касаторите се позовават на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация сторените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4209 от 25.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 1343/2018г. на Софийския градски съд, ІІІ-Б с-в.
О с ъ ж д а Н. П. Н. и Й. Г. Н. от [населено място] да заплатят на В. Д. Г. от [населено място] сумата 1200 лв./хиляда и двеста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: