О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
Гр. София 08.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1192/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. В. П. и В. Х. П. и двамата от гр. К. обл. Благоевград против решение № 218/15.07.2009 г. по гр.дело №1251/2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено първоинстанционното решение № 187/23.10.2008 г. по гр.дело № 161/2008 г. на Районен съд С. и вместо него е постановен друг съдебен акт, като установителният иск за собственост е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанията по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК, защото считат, че въззивният съд се бил произнесъл по съществения материалноправен въпрос дали е опровергана от ответниците законовата презумпция, съгласно чл.70 ал.2 ЗС, относно обстоятелството, че ищците са били добросъвестни към датата на сключване на сделката, както и въпросът дали установеното от ищците владение е станало „неспокойно”, поради това, че било смутено от предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, на които въпроси въззивният съд бил отговорил в противоречие с практиката на ВКС на РБ. Освен това касаторите считат, че неприлагането на процесуалната разпоредба на чл.136 ГПК /отм./ е в противоречие с практиката на отделни състави на БлОС, което било и от значение за точното прилагане на закона.
В подкрепа на твърденията си касаторите цитират съдебна практика в редица решения и определения на ВКС, на Окръжен съд Б. и на районен съд П.
Ответниците по касационната жалба Р. Д. З., С. Д. Щ., К. Д. Т. и И. Д. Т., всички от гр. Б. не изразяват становище по нея.
Касационният съд обсади, като неоснователни доводите на касаторите за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: въззивният съд е разгледал съществения материалноправен въпрос за добросъвестността на владелеца, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била опорочена /чл.70 ал.1 ЗС/, както и законовата презумпция на чл.70 ал.2 ЗС. За да приеме, че законовата презумпция на чл.70 ал.2 ЗС е оборена, въззивният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително данните по влязлото в сила решение, с което по гр.дело № 666/2002 г., на С. районен съд, с което се е произнесъл позитивно по установителния иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, срещу ответници, между които е и касаторът Д. П. , както и показанията на разпитаните свидетели, все обстоятелства по които са обосновани изводите за отсъствие на добросъвестно владение, поради оборената законова презумпция на чл.70 ал.2 ЗС. Съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГКГК цитираните от касаторите определения, постановени по реда на чл.288 ГПК и по реда на чл.274 ГПК не следва да се обсъждат, защото те са извън обсега на практиката, имаща задължителен характер за съдилищата, една от предпоставките за допускане на касационно обжалване, по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Цитираната съдебна практика на Окръжен съд Б. , по гр.дела № 152/2005 г. и по гр.дело № 677/2008 г. разглеждат различни съществени материалноправни въпроси, които са неотносими към разрешението от настоящия въззивен съд, защото по първото дело е обсъдена като доказана, презумпцията на чл.70 ал.2 ЗС, като необорена от доказателствения материал, а по второто дело е обсъдено приложението чл.116 ал.1 б.”б” ЗЗД, разпоредба, регламентираща прекъсването на давността по отношение на която настоящият въззивен съд е отказал приложение, приемайки, че исковата молба по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, макар и да има предмет установяване на право на собственост, то моментът на установяване е към образуване на ТКЗС, а не към настоящия момент, поради което предявената претенция срещу ответниците /сега имащи качество на касатори/ не прекъсва давността.
Неоснователен е довода на касаторите, че приложението на чл.136 ГПК /отм./ не е съобразено със съдебната практика на цитирани решения на ВС, по гр.дело № 3495/82 г., по гр.дело № 1448/76 г.,; по гр.д. № 5106/56 г. и по гр.дело № 702/2003 г. на ВКС, според които процесуалната норма не забранява изслушване и кредитиране на показанията на близки роднини, а само установява специални правила, които следва да се спазват при преценката на доказателственото значение на тези показания, каквато преценка е направил и въззивният съд. По делото са обсъдени показанията на всички свидетели, между които е имало роднини и на двете страни. Кредитирани са показанията на роднините на ответниците, а не тези на роднините на касаторите, като са изложили и съображенията за това – показанията на първите кореспондират с показанията на незаинтересованите, а свидетелските показания на роднините на касаторите се опровергават от останалите доказателства по делото.
Цитираните съдебни решения на окръжни и районни съдилища, относно приложението на чл. 79 ал.2 ЗС, в които се обсъжда добросъвестността на владелеца, по смисъла на чл.70 ал.1 ЗС дават различно разрешение на споровете по чл.108 ЗС, и обсъждането на елементите от фактическите състави, относно осъществяването, респ. неосъществяването на добросъвестно владение, с оглед на събрания по делата фактически материал. Доколко обаче касаторите считат, че въззивният съд неправилно е интерпретирал доказателствен материал, то касационната проверка по тези доводи е недопустима в производството по чл.288 ГПК, а в производството по чл.281 т.3 във вр.с чл.290 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
В настоящия случай касационният съд счете, че не са налице предпоставките на нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК, затова въззивното решение не следва да се допусне на касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ—ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 218 от 15.07.2007 г. по гр.дело № 1251/2008 г. на Окръжен съд- Б. , по касационната жалба на Д. В. П. и В. Х. П. от гр. К., обл. Благоевград, с вх. № 2627/3.08.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: