О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София 12.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3074/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационни жалби на
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по жалбата на Д. Т. М. се посочва ,че определянето на кръга наследници при наследяване в хипотезите на реституция е съществен материалноправен въпрос , решен неправилно от въззивния съд . Поддържат се основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, противоречието е с решения по гр.д. 252/1994г на ВС, І г.о. относно правото на заместване и решение № 361/1995г по гр.д. 290/1995г на Іг.о (неприложени). От значение за точното прилагане на закона е тълкуването на чл. 9а от ЗН.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по жалбата на Т. Г. С. и М. М. С. се посочва , че произнасянето по недопустим иск ,за който няма правен интерес , е съществен процесуален въпрос , решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. В подкрепа на основанието са изтъкнати Тълкувателно решение № 178/1986г на ОСГК и реш. №1445/1966г , както и определение №43/01.04.2008г на РС Тутракан и решение № 195/2007г по к.гр.д. № 2724/2004г на ВКС . В противоречие с практиката е бил разрешен и въпроса за собствеността на реституирани земеделски земи , предвид Тълкувателно решение №2/25.06.1996г на ОСГК и Тълкувателно реш. № 1 / 1997г.
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Силистренски окръжен съд е постановил обжалвания от двете страни резултат по отрицателен установителен иск за собственост , приет за допустим по отношение на конкретни имоти , отделно от висящо между страните дело за делба на същите . Спорът е относно легитимацията на ответниците в качеството им на призовани към наследяване с право на заместване и от значение за разрешаването му е спрямо чие наследство и към кой момент правата им по закон са от значение за собственическата легитимация при положение ,че се касае за реституирани по ЗСПЗЗ имоти. Въззивният съд е приел ,че по отношение на имотите , останали от наследството на починалия през 1959г Т. К. ,наследници по закон се явяват припознатата му дърщеря Д. М. и по право на заместване Г. С. ,низходящ на Т. С. , брат на починалата през 1982г М. К. , съпруга на Т. К. За два от имотите , които не са били в това наследство ,искът е бил уважен и правата на ответниците изцяло отречени .
По основанията за допускане на касационно обжалване , изложени от Т. Г. С. и М. М. С. .
Доводът ,че в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК Силистренски окръжен съд е приел да разгледа отрицателен установителен иск, когато ищцовата страна е разполагала с осъдителен или конститутивен иск , е неоснователен. Приложеното решение №1445 по гр.д. 833/1966г на І г.о. на ВС се отнася за случай , при който владението на ищеца е било отнето и поради това пътят за защита е бил осъдителния иск. По настоящето дело не е спорно ,че за имотите М. има легитимация като реституиран собственик и след възстановяване на собствеността те са в нейно владение , а касаторите С. имат претенцията да са съсобственици на основание наследяване, като са завели дело за делба .пражняването на този иск също не е процесуална пречка въпросът за собствеността на конкретни имоти да се реши отделно по установителен иск, а не в делбения процес , да се реши по инициатива на всяка една от страните в материалния спор , според което искът ще е положителен или отрицателен . Правният интерес е обусловен и от това ,че правото на делба може да бъде отречено по други съображения, извън правоустановителното действие , което ще има за спора съдебното решение по настоящето дело . Макар допустим предмет на делбеното производство да са всички спорове във връзка със собствеността и принадлежността на даден имот към наследството, няма процесуална пречка от отделен иск с предмет изключително право на собственост, върху конкретен имот или имоти.
Липсва конкретност и яснота в обосновка на твърдението ,че при постановяване на решението за два от имотите , за които искът е изцяло уважен , въззивният съд е допуснал противоречие с Тълкувателно решение № 2 / 2006г на ОСГК относно субектите на земеделската реституция и Тълкувателно решение № 1 / 2007г на ОСГК по отношение конститутивния характер на решенията за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ. Съображението да бъде отречено правото върху двата имота е ,че те не са възстановени като наследство на лицето Т. К. , по отношение на което именно лице ответниците се легитимират като наследници ,т.е именно конститутивният характер на решенията на ОСЗГ за възстановяване на собствеността е бил съобразен. Приложените определение № 43 от 01.04.2008г и решение №195 от 22.02.2007г не са в обосновка на основание за допускане на касационно обжалване ,а в обосновка на твърдения ,че за един от имотите имало висящ процес по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и поради това искът за права върху него е недопустим. Отделно от липсата на идентичност в предмета на спора по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и установителния иск за собственост по чл. 97 от ГПК,която разлика е изяснена принципно в тълкувателната практика на ВКС , подобна аргументация е неотносима към предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК. Тезата ,че по отношение на двата земеделски имота в исковия процес за установяване право на собственост понастоящем е следвало да се приеме и установен към минал момент друг собственик , различен от този ,в полза на чиито наследници е заявено и признато реституираното право , не намира подкрепа в приложеното решение №310 по гр.д. 920/2002г на ВКС. Не става ясно и защо е приложено решение № 451/1970г от практиката на ВС на РБ по установителен иск за оспорване на произход, без съмнение правният интерес е предпоставка за предявяване на всеки установителен иск и в атакуваното решение на Силистренски окръжен съд принципно правилно е преценено ,че този интерес е бил налице .
По основанията за допускане на касационно обжалване , изложени от Д. Т. М.
В конкретния случай ,при разрешаване на въпроса за собственическата легитимация ,която и двете страни извеждат от наследяване по закон ,е от значение чие е наследството и към кой следва да се преценят правата им при положение ,че се касае за реституирани по ЗСПЗЗ имоти. Въззивният съд е приел ,че по отношение на имотите, останали от наследството на починалия през 1959г Т. К. ,наследници по закон към момента на неговото откриване се явяват припознатата му дъщеря Д. М. и неговата преживяла съпруга, което след нейната смърт вече легитимира първоначалния ответник Г. С. , ,низходящ на Т. С. , брат на починалата през 1982г съпруга М, предвид правото на заместване. Други лица със същите права от кръга наследници на М. К. или нейния брат не са установени като призовани към наследяване ,предвид представените във въззиввото производство удостоверения за наследици .
Изложението на касаторката М. по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа тезиси по матералноправни въпроси на наследственото право , но обосновката им не намира опора в хипотеза на приложимите за случая законови норми и принципите на наследственото право. Факти , релевантни за наследяване по закон при смъртта на едно лице ,защитата на касаторката отнася към предпоставките за наследяване след смъртта на друго лице . Към момента на откриване на наследството на Т. К. , въпрос за право на заместване не се поставя ,тъй като съпругата му е била жива и приложение намира чл. 9 ал.1 от ЗН . Доминика М. не е наследник на М. К. – лице , след чиято смърт се поставя въпроса за наследяване по право на заместване за оставеното от нея наследство към момента на откриването му , касаторката М. е дъщеря на починалия съпруг на М. К. от друга майка . За обема имущество , подлежащо на наследяване след смъртта на едно лице,т.е дали част от имуществения патримониум е предходно наследство или придобивното основание е друго , наследственото право поначало не се занимава и не прави подобна разлика , корективите на този принцип , възприет със ЗИДЗН в специалните хипотези на чл. 9а и чл. 8 ал.4 на ЗН (ДВ бр.60/92г) не са приложими към настоящия случай предвид ясните ,недвусмислени и съответно съобразени от въззивния съд указания по прилагането на закона , дадени с Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК за това кое лице е „последващ съпруг „(т.1) , кой е кръга законни наследници на възстановена собственост на земеделски имоти(т.2) ,кое наследство е новооткритото по смисъла на чл. 91а ЗН(т.5) и пр.
Единственият довод на касаторката М. за относимост по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е собственото й разбиране за субективни и обективни ограничения при наследяването по закон , които нямат опора в нормативната уредба и принципите на наследственото право. Поставят се въпроси , на които Върховният касационен съд вече е дал отговор в тълкувателната си практика. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска по нейната жалба .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №35 от 28.03.2008г по гр.дело № 284/2006г. на Силистренски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .