О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 10.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.04. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №93 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Р. Н. С. с вх. №8185/15.12.2008 год. на Ш. окръжен съд против решение от 18.11.2008 год. по в.т.д. №577/2008 год. на Ш. окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното уважително решение №І-002 от 18.07.2008 год. по гр.д. №3131/2007 год. на Ш. районен съд, VІІ състав, въззивният съд с обжалваното решение по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм., е отхвърлил предявеният от касатора Р. С. против С. ”Агробизнесцентър/Бизнес инкубатор- Ш. ”, гр. Ш. иск с правно основание чл.97, ал.4 ГПК, отм., за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, а именно извършеното заличаване в представения по ф.д. №487/2001 год. на Ш. окръжен съд, по което е вписано сдружението, протокол за проведеното на 12.06.2001 год. учредително събрание на това сдружение, на израза ”от името на ДФ “З”, изписан в интервала след името на лицето С. Д. , посочен в протокола като учредител под №”5” и неговия подпис. Касаторът, в качеството си на ищец, е твърдял, че това лице С. Д. е участвал в учредителното събрание на сдружението не лично, в качеството си на физическо лице, а в качеството си на представител на ДФ”З”. За да отхвърли така предявения отрицателен установителен иск , Ш. окръжен съд е приел, че извършеното забелване на посочения израз отговаря на действителното фактическо и правно положение, тъй като Д. не е бил упълномощен от ДФ “З” да участва в учредяване на сдружението, нито фондът е потвърдил действията му, като такива, извършени без представителна власт/чл.42, ал.2 ЗЗД/.становителният иск с правно основание чл.97, ал.4 ГПК е предявен, поради спиране на основание чл.239, ал.1, т.2 НК наказателното производство, водено срещу неизвестен автор.
Касаторът Р. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил представеното по делото , намиращо се на стр. 104 пълномощно от ДФ”З”, дадено на лицето С. Д. , в качеството му на Директор на О. дирекция на ДФ”З”, който факт се подкрепя и от водените разговори, предхождащи учредяването на сдружението, а така също, и че неправилно съдът е приел, че останалите учредители са възприели личното участието на Д. като физическо лице. Подържа, че в нарушение на материалния закон Ш. окръжен съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл.309 НК, а именно подправка на учредителния протокол на ответното сдружение с нестопанска цел от 12.06.2001 год.
Като основания за допускане до касационно обжалване касаторът е посочил факта, че с обжалваното решение са нарушени основополагащи принципи на гражданския процес и подробно е изложил основанията за неправилност на обжалваното решение. В изпълнение на указанията на Ш. окръжен съд за изпълнение разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, отново се позовава на основанията за неправилност на обжалваното решение, включително и противоречие с ТР №147 от 4.11.1954 год. на ОСГК, съобразно което съдът е длъжен да дири с всички доказателствени средства обективната истина по делото, който принцип за задължеността на съда да установява истината по делото е застъпен и в т. 12 на ТР 1-2001 г на ОСГК, във вр. с чл.121, ал.2 КРБ. Подържа, че в противоречие с практиката на ВКС/решение №522 от 11.04.2002 год.по гр.д. №1273/2002 год. на ВКС, V Г. О., и решение №Ф-6 от 03.02.1993 год. по ф.д. №120/92 год. на ВКС, V Г. О. / съдът е приел, че вписването на С. Д. като учредител може да се обжалва. Подържа и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което мотивира със значението за правото на правилното разрешаване на посочените в касационната жалба процесуални въпроси.
Ответното сдружение С. ”Агробизнесцентър/Бизнес инкубатор- Ш. ”, гр. Ш. оспорва основанията за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Не са налице основанията за допускането й до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е разрешаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Соченото от касатора задължение на съда да установява обективната истина с всички допустими от закона доказателствени средства, не представлява съществен процесуалноправен въпрос, при разрешаването на който да са направени правните изводи на съда. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, съдържащ се в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Спазването или нарушаването на общото задължение на съда за спазване на основните принципи на гражданския процес не представлява разрешаване на съществен процесуалноноправен въпрос. Такъв би бил въпросът за евентуална приета от съда допустимост на определени доказателствени средства към конкретно приетите за установени правнорелевантни факти, обусловили решаващите изводи на съда. Разрешаването на съществен процесуалноправен въпрос в посочения по-горе смисъл касаторът не сочи. Липсата на посочен съществен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, поради което и не следва да се обсъжда соченото противоречие с практиката на ВКС в цитираните тълкувателни решения.
Не е налице и второто основание, за противоречиво разрешаване от съда на приетото право на обжалване на вписването от регистърния съд на лицето С. Д. като учредител. Нито съдът е казал, че решението на регистърния съд за такова вписване може да се обжалва, нито поименният състав на учредителите е обстоятелство, подлежащо на вписване/арг. от чл.18,ал.1 ЗЮЛНЦ/, нито така посоченото основание представлява разрешаване на съществен материалноправен въпрос. Споменаването от въззивния съд, че решението на учредителното събрание подлежи на отмяна, както и възможността да се атакува по исков ред евентуална нищожност или недопустимост на вписването или вписване на несъществуващи обстоятелства/арг. от чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК/, не означава, че съдът е приел за вписано неподлежащото на вписване обстоятелство за състава на учредителите на сдружението.
Посочването на съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са разрешени от въззивния съд, е предпоставка за изследването на допълнителните основания за допускане до касационно обжалване. Липсата на такива изключва от само себе си изследването и на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, а именно разрешаването им да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В това основание водещо е значението на даденото разрешение за развитие на правото, а такова не само че не е обосновано от жалбоподателя, но не е и налице, защото всичките правни норми, на които той се позовава са ясни и точни, не се нуждаят от корективно тълкуване, а така също и по тях е установена трайна съдебна практика, на която се позовава и самият касатор по делото.
С оглед изхода от касационното обжалване в полза на ответната страна разноски не следва да се присъждат, защото нито са поискани, нито е доказано тяхното извършване за настоящето производство
В. от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.11.2008 год. по в.т.д. №577/2008 год. на Ш. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: