Определение №231 от 1.6.2010 по ч.пр. дело №172/172 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 231
 
София  01.06. 2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесет и пети май, две хиляди и десета  година в състав:
 
 
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ПЛАМЕН СТОЕВ   
                                             ЧЛЕНОВЕ:         ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                      
                                                                      ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело №172/2010г.
 
Производството е образувано по частна жалба на А. А. Х. и Н. А. Х. срещу определение № 73/11.03.2010г. по гр.д. № 447/2009г. на Смолянския окръжен съд, в частта, с която са осъдени да заплатят държавна такса върху дяловете, които получават по силата на одобрена съдебна спогодба.
Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението и считат, че държавната такса следва да се определи в размер на 2% върху стойността на имотите, които са им определени в дял.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С определение от 26.02.2010г. по гр.д. №447/2009г. на Смолянския окръжен съд е обезсилено решение № 244/17.07.2009г. по гр.д. № 127/2002г. на Районен съд – С. и е одобрена спогодба, постигната пред въззивния съд за разпределение на имотите, предмет на делбата между съделитетелите и за размера на сумите за уравняване на дяловете. С атакуваното определение въззивният съд е определил държавната такса, която следва да внесат съделителите като е постановил осъждане на настоящите жалбоподатели да заплатят държавна такса върху стойността на получените дялове. Определението е постановено при режима на ГПК/ДВ,бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г./. В него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на определението относно разноските, което се постановява при приключване на делото в съответната инстанция съобразно чл.81 ГПК. Липсва текст, аналогичен на чл.70 ГПК /1952г./. При това положение и след като обжалваният съдебен акт относно разноските е определение, което съгласно чл.253 ГПК подлежи на изменение или допълване от съда, който го е постановил, частната жалба срещу него следва да се счита за молба по чл.248 ГПК. Ето защо тя трябва да бъде изпратена на Смолянския окръжен съд, който да се произнесе по искането.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №172/2010г. по описа на ВКС, ІІ г.о. по частна жалба на А. А. Х. и Н. А. Х..
ИЗПРАЩА делото на Смолянския окръжен съд за разглеждането на молбата по реда на чл.248 ГПК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ : 1.
 
2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top