О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 10.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 3091 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на ищеца С. В. К. срещу Решение № 164 от 12.07.2017г. по в.т.д.№ 138/2017г. на 138/2017г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д. № 189/2015г. на ОС Силистра за отхвърляне на предявения иск срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 26 000лв., представляваща част от дължимо възнаграждение по чл.2 от договор от 16.07.2013г. в общ размер 272 000лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и уважаване на предявения като частичен иск със законните последици. Касаторът поддържа, че дадената от въззивния съд правна квалификация на иска е неправилна, че искът следва да бъде разгледан на основание чл.286 във вр. с чл.79 ЗЗД, но същевременно изрично посочва, че правната квалификация, определена във въззивното решение не променя доказателствената тежест. Изразява несъгласие с изводите в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на задълженията му договора, а именно наличие на предложения за сключване на сделки, имащи за предмет добив на скраб от конкретно посочени в исковата молба обекти – [фирма] и [фирма]. Счита твърдените от него факти са установени от приетата пред първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза, както и от показанията на свидетелите. Оспорва и правилността на извода на АС, че по отношение на придобиването на акции и реализацията на скраб от [фирма], претенцията е неоснователна, тъй като предметът на договора не обхваща това предприятие. Поддържа, че погрешните изводи на въззивния съд досежно придобиването на акции и реализация на скраб от [фирма] са резултат на неправилно възприемане на доказателствата. Посочва, че действително дружеството [фирма] е придобито чрез изкупуване на акциите му от различно от ответното търговско дружество – от [фирма]; че действително придобиването е извършено преди сключването на процесния договор; че [фирма] се представлява от Р. Г. – лицето, с което управителят на [фирма] – К. Х. живее на съпружески начала и който е баща на двете й деца, но счита, че тези обстоятелства не изключват необходимостта от посредничеството му за последващата реализация на скраб от това предприятие. Поддържа, че след като договорът е подписан и този обект е включен в него, то очевидно ответникът е желаел да се ползва от услугите на ищеца. Поддържа, че за основателността на иска не е необходимо доказването на сключване на изпълнителна сделка, доколкото такова задължение за ищеца не е предвидено в договора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени с въззивната жалба „и с писмената защита“ доводи на въззивника, както и всички събрани и относими към спора доказателства при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решенията по чл.290 ГПК на състави на ВКС. Поставянето на въпроса е аргументирано с тезата, че въззивният съд е кредитирал главно показанията на свидетелите на ответника, „макар същите да са заинтересовани, за разлика от показанията на ищцовите свидетели“ и че доказателствата не са анализирани в тяхната цялост и взаимовръзка. Поддържа, че съдействието за сключване на договор, каквато е дължимата от ищеца престация, може да се изразява в редица дейности, „чието извършване не е видимо за външните наблюдатели; съдействието може да се изрази в убеждаването на продавача да сключи сделката с ответника по много начини, в това число по телефона, мейл или чрез посредничество на трето лице”.
2/Сключването на договор за поръчка за сключване на сделки с трето лице, показва ли, че за възложителя е съществувала нужда и/или правен интерес от посредничеството на ищеца и невъзможността на ответника сам да сключи въпросната сделка. Тезата на касатора е, че след като договорът е подписан, очевидно е, че ответникът е желаел да ползва услугите на ищеца като „явно въпреки придобиването на акциите и въпреки тесните семейни връзки със собственика на [фирма], за ответника не е бил отпаднал правният интерес от посредничеството на ищеца и сключването на процесния договор“. Обосноваването на допълнителната предпоставка е изчерпано с твърдението, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
3/ Следва ли довереникът да доказва сключването на изпълнителната сделка при положение, че такова задължение не е предвидено в договора и същият касае поръчка за съдействие при сключване на договор между ответника и третото лице. Поддържа се, че за уважаване на иска не е необходимо установяване сключването на изпълнителна сделка, тъй като такова задължение за ищеца не е предвидено в договора, а е необходимо единствено да са налице договори за изкупуване на метали между ответника и третите лица, за сключването на които ищецът да е оказал съдействие – обстоятелства, които са доказани от заключението на счетоводната експертиза и от показанията на свидетелите. Допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК е обоснована с недостатъчна съдебна практика и необходимост от „единна практика на ВКС“.
В писмен отговор [фирма], [населено място], представлявано от К. Ф. оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Разноски не са претендирани.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба и в хода на производството ищецът е поддържал, че е изпълнил задълженията си по договор от 16.07.2013г. със срок на действие до 31.07.2014г. /озаглавен „комисионен договор“/ – от свое име и за сметка на доверителя да извърши управление на рисковете и логистика, както и всички оперативни дейности по добив на на скраб в посочените в договора обекти: „И. С.“, [населено място] и „В. Д. К.“, [населено място], поради което има право да получи възнаграждение за извършената от него работа в размер на 0.04 лв. за всеки килограм скраб, който е предложил при сключването на договор. Посочил е, че впоследствие била постигната уговорка и по отношение на обект С. / [фирма], [населено място]/. Твърдял е, че реализираните черни метали са: за обект „И. С.“ – 3 500тона, за обект „В. Д. К.“, С. -2 000 тона и за обект С. комуна – 1 300 тона, поради което му се дължи възнаграждение в размер на 272 000 лева; че по вина на ответника, който отказал, не бил съставен протокол по чл.7 от договора /съгласно който, „след сключване на сделка страните следва да подпишат протокол, в който да определят общото количество на предложената стока за покупка или продажба и размера на възнаграждението“/. Поддържал е, че е уговорено да се заплати възнаграждение за всеки килограм скраб, който ищецът е предложил, поради което неговото задължение е да предложи скраб, който да бъде придобит от ответното дружество; че не той сключва договор с представител на някой от обектите, а предлага, и договорът се сключва между ответното дружество и собственика на съответния обект. Твърдял е в допълнителната искова молба, че ответното дружество е сключило договори за придобиване на скраб от посочените в исковата молба количества от обекти „И. С.“, собственост на [фирма], [населено място], „В. Д. К.“, собственост на [фирма], [населено място] и от „С. комуна“, собственост на [фирма], [населено място] след като е било направено предложение от негова страна.
В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърдението, че страните са подписали договора от 16.07.2013г., но е заявил, че не дължи никакво плащане по него, тъй като липсва каквото и да било изпълнение от ищеца. Твърдял е, че К. е имал задължения да подготвя и сключва сделки, но доказателства за това липсват, че неправилно е тълкуването на ищеца на клаузите от договора, и че изпълнителят „се опитва да изключи от своя ангажимент сключването на сделки и твърди, че има право на възнаграждение само за предложение за подписване на договор“. Възразил е, че освен сделките, в предмета на договора са включени и редица други дейности, които са вмененени в задължение на К. – управление на рискове, логистика и всякакви оперативни дейности, за изпълнението на които също липсват доказателства.
Първоинстанционният съд е указал на ищеца с определението по чл.374 ГПК, че не представя доказателства относно твърдението си, че възникналото между страните облигационно отношение по договора от 16.97.2013г. е по отношение и на [фирма], и ищецът носи доказателствената тежест за установяването на този факт.
Пред първоинстанционния съд е представено становище на третото неучастващо лице [фирма] чрез неговия управител /във връзка със задължаването му по реда на чл.192 ГПК/, че търговското дружество не е имало никакви търговски взаимоотношения с ответното дружество, включително и за периода 16.07.2013г.-31.07.2014г.
Въззивната инстанция е обсъдила довода на въззивника, че процесният договор не е комисионен, а е договор за поръчка, поради което ищецът не следва да доказва сключването на изпълнителната сделка. Приела е, че предметът на договор от 16.07.2013г. не е извършването на правно действие, но не е и комисионен договор /каквато правна квалификация е дал първоинстанционният съд/, тъй като ищецът няма задължение да сключва изпълнителни сделки с третите лица. Приела е, че процесният договор не е за поръчка, а е ненаименован договор. Възприетата от въззивната инстанция различна правна квалификация на иска е обсъдена с оглед разрешението по т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС като е прието, че не се констатират неточни или непълни указания, дадени от първоинстанционния съд; че различната правна квалификация, дадена в първоинстанционното решение не се отразява на подлежащите на доказване от страните факти, на разпределението на доказателствената тежест, поради което отсъства необходимост от даване на указания относно подлежащи на доказване факти и от даване на указания за ангажиране на съответни доказателства.
Съставът на апелативния съд е приел за неоснователно твърдението в жалбата, че ищецът е доказал изпълнението на задълженията си по договора от 16.07.2013г., а именно, че е направил предложение за сключване на сделки с предмет добив на скраб от обектите [фирма] и [фирма]. Обсъден е безспорно установеният по делото факт, че са били сключени договори за изкупуване на метали между ответника и тези две дружества, но е прието, че сключването на такива през периода на действието на договора само по себе си не доказва съдействието на ищеца за осъществяването им. Обсъдено е и, че при липса на двустранно съставени протоколи по смисъла на чл.7 от договора, за доказването на изпълнението си ищецът е ангажирал гласни доказателства. Показанията на сина на ищеца въззивният състав е ценил при условията на чл.172 ГПК, както е посочил, че в тях липсва относима към предмета на спора конкретика относно количества метали, които свидетелят е твърдял, че са предложени от ищеца. Акцентирано е, че показанията на този свидетел касаят дейност на К. във връзка с договори по отношение на „С. текстилна компания“, а това дружество не е сред обектите, включени в предмета на договора и, че същевременно на ищеца са дадени ясни указания от първоинстанционния съд за неангажиране на доказателства за твърденията му, че действието на договора обхваща и добиване на скраб от обект „С. комуна“.
По отношение на обект [фирма] е обсъдено, че акциите на това дружество не са изкупени от ответното, а от трето за спора лице – [фирма] като придобиването е извършено преди сключването на процесния договор, както и че ищецът не установява своето съдействие или каквото и да е било друго изпълнение на задълженията си по договора за този обект. Посочено е, че дори ищецът да е посредничил при преговорите за закупуването, сделката е финализирана с друго дружество, а не с ответното, а участието на ищеца по реализирането на финалната сделка е недоказано.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Първият въпрос от изложението не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения. Ако такова съществено нарушение е налице, това би било основание да касиране на решението, а не основание за допускане на касационното обжалване. Само при уважено искане по чл.288 ГПК касационната инстанция би могла да провери наличието на евентуална такава неправилност на решението. Несъгласието на касатора с обсъждането на доказателствата, изводите по кредитирането на свидетелските показания не може да послужи като главна предпоставка за допускане на обжалването. Въпросът е основан на становище, което не кореспондира на изводите на въззивната инстанция – че свидетелите на насрещната страна „са заинтересовани за разлика от свидетелите на ищеца“. Правно неиздържана е тезата за задължение на съда да обсъжда наведени в писмена защита доводи. Условно и хипотетично е твърдението, въведено като обосновка на първия въпрос е, че съдействието за сключване на договор, може да се изразява в редица дейности, чието извършване не е видимо за външните наблюдатели; съдействието може да се изрази в убеждаването на продавача да сключи сделката с ответника по много начини…“ Такова твърдение не е било въведено в спора пред инстанциите по същество, нито пък извършването на такива дейности са установени от ангажираните от ищеца- касатор доказателства.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос пряко произтича от неговата хипотетичност в противовес с изискването общата предпоставка за допускане факултативния касационен контрол да е обуславящ изхода на спора правен въпрос. Необходимостта, икономическия интерес за ответника от посредничеството на ищеца за сключването на сделките не са тъждествени с доказване изпълнението на това действие. Въпросът за съществуването на потребност ответното дружество да ползва съдействието на ищеца за реализирането на целите, за които е сключен договорът, е неотносим към проблема за установяване изпълнението на договора и неговия предметен обхват по отношение на обектите. Решаващият извод за отхвърляне на иска е именно отсъствието на доказателства за активни действия по изпълнение на възложеното, за което е уговорено възнаграждение, както и недоказване на твърдението, че на ищеца е възложено да съдейства за добиването на скраб и от обект „С. комуна“, който не фигурира в представения договор. Въпросът е основан на предположения и разсъждения на касатора за възможна причина за възлагането на задължения на ищеца за извършване на дейности по отношение на обект [фирма] и няма правна характеристика.
При формулирането на този въпрос касаторът предпоставя своето виждане, което е прието за неоснователно от въззивната инстанция – че процесният договор е за поръчка. Поради това въпросът е некоректен и несъответен на мотивите на обжалвания акт. Същественото е, че във връзка с тезата си по втория и третия въпрос – че процесният договор е за поръчка, касаторът не поставя правен въпрос.
Паралелно с това допълнителната предпоставка е формално въведена и необоснована. Приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се изчерпва с цитиране на нормата.
Третият въпрос отново е формулиран с оглед тезата на касатора, че възложеното е по договор за поръчка, чиято основателност ясно е отречена от въззивната инстанция, а правен въпрос относно квалификация на иска не се съдържа в изложението. Наред с това обжалваното решение не съдържа мотиви относно необходимост от доказване на изпълнителната сделка по смисъла на чл. 355 ТЗ. Поради това и третият въпрос е неотносим към решаващите правни аргументи за отхвърляне на иска, от което пряко произтича невъзможността да бъде уважено искането за допускане на касационното обжалване по него. От възпроизведените мотиви на обжалвания съдебен акт е видно, че апелативният съд е възприел тезата на касатора, че предметът на неговите задължения по договора е предложение за сключване на сделки. Както се посочи искът е отхвърлен поради недоказаност изпълнението на това задължение, както и поради недоказаност на твърдението, че добитите метали от активите на [фирма] са предмет на процесния договор и че по отношение на тях ищецът има право уговореното в договора възнаграждение.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 164 от 12.07.2017г. по в.т.д.№ 138/2017г. на АС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: