1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
С., 11.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6758 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. В. А. С. от АК-В., против въззивно решение № 131 от 17.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 270/2013 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 666 от 29.03.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2951/2012 г., е отхвърлен предявеният от касатора [фирма] срещу К. Г. С. от [населено място], иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата 28 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, представляващи пропуснати ползи от неполучаване на наемна цена за периода от 04.12.2009 г. – 23.07.2012 г. за л.а. марка „М.”, модел П., рег. [рег.номер на МПС] . Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените въпроси от материално и процесуално естество са – относно тълкуването и прилагането на нормата на чл. 45 ЗЗД по отношение на противоправното поведение на деликвента, както и относно прилагането на чл. 153 ГПК за това, дали следва да се доказват обстоятелства, които не са оспорени и на страната не е указано, че въпреки това следва да ги доказва. В подкрепа на твърденията си представя съдебни решения, както следва: решение № 130 от 03.05.2012 г. по т. д. № 244/2010 г. на І т. о. на ВКС и решение № 375 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 5080/2008 г. на ІV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 235 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 2700/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1205/06 от 06.10.2006 г. по гр. д. № 1801/2005 г. на ІV-Б г. о. на ВКС, постановени по стария процесуален ред и обосноваващи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба К. Г. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. П. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките, при условията на кумулативност, за уважаване на иска за обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане. Приел е, че по делото не е установено наличието на противоправно поведение от страна на ответницата, тъй като за процесния период тя е осъществявала фактическа власт върху автомобила въз основа на сключен предварителен договор от 22.06.2009 г., чието изпълнение е било осуетено от обещателя-продавач, който е продал същата вещ на ищцовото дружество с окончателен договор на 03.12.2009 г. В тази връзка въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал факта, че е установил владение върху спорната вещ на 16.11.2009 г. и че на 04.12.2009 г. ответницата противозаконно му е отнела вещта. В тази връзка следвайки константната практика на ВКС, съдът е приел, че на репарация подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в т.ч. и пропуснатите ползи, но ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалия, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не е било противоправното поведение на деликвента, какъвто не е настоящият случай, тъй като ищцовото дружество не е установило при условията на пълно и главно доказване, наличие на такова противоправно поведение от страна на деликвента, което да е довело до нереализирана за претендирания период наемна цена за автомобила.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както са поставени въпросите сочат на твърдение за необоснованост на въззивното решение, а тя не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с представената съдебна практика на отделни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и стария процесуален ред, тъй като се касае до установена различна фактическа обстановка по отделните дела и съответно правни изводи за всеки конкретен случай. В съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира само вината, но не и противоправното поведение на деликвента по ал. 1 на същия текст, което е в тежест на доказване от страна на ищеца и което в настоящия случай не е установено при правилно разпределение на доказателствената тежест съобразно общото правило на чл. 153 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не е развито от касатора. Липсва обосновка защо правния въпрос от процесуално естество за приложението на чл. 153 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – дали съответната правна норма е неясна и се нуждае от тълкуване, дали липсва съдебна практика по приложението й или създадена такава се нуждае от промяна. В заключение твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 17.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 270/2013 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 4471 от 22.08.2013 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: