1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр.София, 12.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1804/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. Г. и Д. Ц. Р. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 383 от 12.12.2016 г. по гр.д.№ 3254/ 2016 г., с което е върната частната им жалба срещу определение на същия съд по същото дело от 12.08.2016 г., поради подаването й след изтичането на законоустановения срок.
Жалбоподателите поддържат, че препис от определението от 12.08.2016 г. им е връчен чрез адвокат Р. И., който не е техен надлежен процесуален представител. Този адвокат е упълномощен единствено за изготвяне и приподписване на касационната жалба и изложението към нея, но не и за процесуално представителство по касационното производство. Поради това връчване на съобщение чрез него не може да постави начало на срока за обжалване, съответно частната жалба срещу определението от 12.08.2016 г. не е просрочена. Обратното е прието в обжалваното определение, поради което то следва да бъде отменено и частната жалба да бъде разгледана.
Ответната по частната жалба страна – М. Й. Х. – я оспорва като поддържа, че връчването на жалбоподателите на определението от 12.08.2016 г е извършено на чрез редовно упълномощен процесуален представител на 17.08.2016 г. Пълномощията на адвокат И. не са ограничени само до изготвяне на касационна жалба и изложенията към нея, а са общи. Подадената на 17.09.2016 г. частна жалба е просрочена и правилно е върната на подателите й с обжалваното в настоящето производство определение.
Ответната по частната жалба страна Ю. Л. В. не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
Гр.д.№ 3254/ 2016 г. е образувано пред друг състав на ІV – то гражданско отделение на Върховния касационен съд по касационна жалба на Л. В. Г. и Д. Ц. Р.. Към жалбата е приложено пълномощно за адвокат Р. И., който е овластен да води делото до приключването му, включително с право да приподписва касационната жалба. Пълномощията му обаче не са ограничени до това действие, те включват дори и правата по чл.34 ал.2 и 3 ГПК. Касационната жалба е оставена без разглеждане с определение от 12.08.2016 г. на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Препис от определението е връчен на адвокат Р. И. на 17.08.2016 г. и от този момент тече срокът за обжалването му. Неоснователно жалбоподателите поддържат, че срокът не тече, тъй като адвокат Р. И. не е бил техен процесуален представител – обратно се установява от приложеното на л.11 по гр.д.№ 3254/ 2016 г. пълномощно. Връчването на процесуален представител е равнозначно на лично връчване и срокът за обжалване на определението от 12.08.2016 г. е изтекъл на 24.08.2016 г. Подадената едва на 17.09.2016 г. частна жалба срещу това определение правилно е преценена като недопустима и върната с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на ВКС. Няма основание това определение да бъде отменено, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 383 от 12.12.2016 г. по гр.д.№ 3254/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: