О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София 13.02.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6127 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Х. А. срещу решение № ІІ -102 от 10.07.13г. по в.гр.дело № 1170/13г.на Бургаския окръжен съд.С него е отменено решение № 61 от 11.04.13г.по гр.дело № 995/12г.на Районен съд – Айтос и вместо него е постановено друго,с което е определен режим на лични отношения между Р. К. А. и М. М. А. и малолетните деца Р. К. Р. и Х. К. Р.,представлявани от тяхната майка М. Х. А., както следва : всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 16 часа и от лятото на 2014г. – по 10 дни през лятната ваканция на децата,които не съвпадат с времето,през което майката ползва платения си годишен отпуск,като децата ще бъдат взимани и връщани в дома на майката.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като счита,че правилното решаване на казуса е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Представеното към жалбата изложение по допустимостта на касационното обжалване не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не се обосновава наличието на основанието,на което жалбоподателката се позовава.Въпросът за прилагането на регламента на лични отношения на лицата извън кръга на родителите с децата на последните касае тълкуването на разпоредбата на чл.128 ал.1 СК.В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е направил преценка на установените по делото обстоятелства и е обсъдил факта,че независимо от влошените отношения между страните,ищците имат право да осъществяват контакти със своите внуци,а децата имат нужда да познават и контактуват с баба си и дядо си по бащина линия,които са се грижили за тях.Правните изводи на съда са съобразени именно с интереса на децата,в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.128 ал.1 СК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІІ-102 от 10.07.13г., постановено по в.гр.дело № 1170/13г.на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.