3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
С., 14,04,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 924/2015година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] против определение № ІІІ-2778 от 06.11.2014 г. по ч.гр.дело №1964/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е очертал предмета на спор, лаконично е заявил, че разпоредбата на чл.115 ГПК изключвала чл.105 ГПК. Посочил е „ недопустимостта да се преразглежда процесуалния въпрос относно подсъдността, решен от ВКС”, което разбиране не е подкрепено с други доводи. Направен е извод, че по спора следвало да се процедира по чл.121 ГПК, а „ не при условията и реда на чл.274 ГПК”.Други доводи не са развити.
Страната е сочила / макар и общо и лаконично/ довод за недопустимост на обжалваното определение, поради наличие на произнасяне на ВКС с определение по чл.23, ал.3 ГПК,като този довод следва да бъде разгледан като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г.. Това оплакване е неоснователно, поради липса на идентичност на предмета на определението на ВКС и обжалваното, както и поради това, че акта на ВКС не се ползва със сила на пресъдено нещо. В тази насока, както правилно е отбелязал и състава на възивния съд, по повод същото оплакване направено и пред него, определението на ВКС е постановено на едни по –ранен етап на производството, в резултат на отвод на съдиите от Варненския съдебен район, като по реда на чл.23, ал.3 ГПК с него е определен друг равен по степен съд, пред който следва да бъде образувано делото и бъде разгледан спора. Това определение, обаче, не преклудира процесуалната възможност при образуваното дело да бъде направено възражение за местна подсъдност, което да се преценява по реда на чл.121 ГПК и съответно / макар и жалбоподателят да смесва реда за обжалване с нормата определяща подсъдността/ да бъде проведен и инстанционен контрол по тези изводи, още повече, че делото не е върнато на съдебния район, в който съдиите са се отвели и са предизвикали произнасянето на ВКС по чл.23,ал.3 ГПК.
С оглед така представеното изложение касаторът не обосновава валиден довод за приложно поле на касационно обжалване.Същият не е поставил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Липсата на релевантен въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г.Освен, че не е налице общото основание, липсват наведени доводи, въпреки проведеното производство по отстраняване нередовността на подадената частна касационна жалба, и по отношение на изчерпателно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІІІ-2778 от 06.11.2014 г. по ч.гр.дело №1964/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: