5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 15.03.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3226/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. § 74 ПЗР ЗИД, ДВ, бр. 86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Т., [населено място], подадена чрез адвокат Г. М., срещу въззивно решение №715 от 29.03.2017 г. по в. гр. дело № 1511/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 335 от 15.01.2014 г. по гр. дело № 15902/2011 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Д. Т. срещу М. П. М. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадена в заем на 29.04.2008 г. парична сума от 35 000 лв. като неоснователен.
Ответникът по касационната жалба М. П. М., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Я. В., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество счита касационната жалба за неоснователна. Моли за присъждане на направените пред ВКС разноски.
Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че М. П. М. и А. Б. Т. са били осъдени да заплатят солидарно на [фирма] главница в размер на 15 384,49 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от 06.12.2007г. до изплащането, лихва в размер на 2 597,73 лева за периода от 20.07.2007г. до 04.12.2007 г. и 858,64 лева съдебни разноски. По молба на [фирма] е образувано изпълнително дело № 20087810400207 по описа на ЧСИ с рег.№ 781, който на 20.03.2008г., е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника А. Б. Т.. Тя му е връчена на 27.03.2008г. На 24.03.2008г. е връчено запорно съобщение на [фирма], с което е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на А. Б. Т..
Образуваните при ЧСИ с рег. № 781 изпълнителни дела №№ 20087810400207 и 20087810400208 са прекратени поради събиране на дълга, извършено с платежно нареждане от 29.04.2008 г. на [фирма], клон „М. Л.“, с което ищцата М. Д. Т., в качеството си майка на поръчителя А. Б. Т., е изплатила дълга и по двете изпълнителни дела. В преводното нареждане от 29.04.2008г., с което М. Д. Т. е платила сумата 35 000 лева, в графа основание за превода е записано „захранване“. На основание чл.164, ал.1, т. 3, пр. 2 ГПК е недопустимо установяване със свидетелски показания на имуществени договори на стойност над 5 000 лева. Ето защо е прието, че с показанията на свидетелите С. К. и Ц. М. не се установява постигнато от М. Д. Т. и М. П. М. съглашение, по силата на което първата се е съгласила да заеме, а вторият да получи в заем сумата от 35 000 лева. В обясненията си, дадени пред първоинстанционния съд, ответникът е отрекъл да е имал договор за заем с ищцата.
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че ищцата не е била обвързана от задължението на М. П. М. и поръчителите му С. В. К., Г. В. А. и А. Б. Т. към [фирма]. С превода на сумата 35 000 лева, извършен от М. Д. Т. на 29.04.2008г. по сметка на ЧСИ с рег.№ 781, са погасени задълженията на главния длъжник М. П. М. към кредитора му [фирма]. Образуваните от последния две изпълнителни дела №№ 20087810400207 и 20087810400208 срещу главния длъжник М. П. М. и поръчителите му са прекратени поради събиране на дълга. Ако се приеме, че с извършеното от ищцата на 29.04.2008 г. плащане на кредитора на М. П. М. тя е предала сумата от 35 000 лева на последния, то от събраните по делото доказателства не се установява това предаване да е извършено въз основа на сключен договор за заем между М. Д. Т. и М. П. М.. Ищцата не е провела главно и пълно доказване на твърдението си, че на 27.02.2008 г. е сключила устен договор за заем с М. П. М., с който му е заела сумата 35000 лева. Освен това по делото е установено, че кредитът на ответника М. П. М. кредит е отпуснат за започване на общ бизнес на последния и К. – син на ищцата. Другият син на ищцата – А. Т. е бил поръчител на М. П. М. по задълженията му към [фирма]. В удостоверение с изх.№ 20982 от 05.12.2012г., издадено от ЧСИ с рег.№ 781 е записано, че плащането на сумата 35 000 лева е извършено от М. Д. Т. в качеството й на майка на поръчителя А. Б. Т., а не в качеството й на заемодател на главния длъжник М. П. М. по двете изпълнителни дела, като задължението на поръчителя А. Б. Т. е било идентично със съдържанието на задължението на главния длъжник М. П. М. към кредитора по двете прекратени изпълнителни дела.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил съображения относно неправилността и необосноваността на въззивното решение. Отправени са множество оплаквания относно кредитирането на свидетелските показания, които процесуалният представител на касатора счита за противоречиви. Посочено е също така, че е странно и необяснимо как два състава на САС тълкуват едни и същи факти по коренно различни начини и излизат с две коренно противоположни решения. Не е посочено конкретно основание за допускане на касационно обжалване. Посочено е единствено, че „Тук не е нужно да бъде цитирана практика на Върховния касационен съд. Тук не е нужно да се търсят писмени доказателства за сключен договор за заем между М. и Т.“, като се сочи, че М. категорично сам е признал, че е получил от г-жа Т. сумата от 35 000 лв., с която тя е платила дълговете му по изпълнителните дела.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №715 от 29.03.2017 г. по в. гр. дело № 1511/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, предвид липсата на поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. В изложението не е формулиран конкретен въпрос, а са отправени множество оплаквания относно правилността на въззивното решение – относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаването на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Освен това е съобразена задължителната практика на ВКС, че със свидетели ищецът не може да докаже извършването на волеизявления, който пораждат фактическия състав на договор на стойност над 5 000 лв.
Съобразно изхода на спора, на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 3 000 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №715 от 29.03.2017 г. по в. гр. дело № 1511/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Д. Т., [населено място], да заплати на М. П. М., със съдебен адрес – [населено място], 3 000 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.