О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 302/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от едноличен търговец А. Г. С. с фирма „С” гр. К., чрез процесуалния му представител адв. М от АК гр. П., срещу разпореждане от 22.07.2008 г. на Софийски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 285/2008 г., с което се връща подадената от него частна жалба с вх. № 1 373/03.06.2008 г. срещу определение № 101/10.05.2008 г. на СОС, с което се отменя определение от 14.02.2008 г. по гр. д. № 73/2008 г. на Районен съд гр. К. и се отхвърля молбата на едноличния търговец с правно основание чл. 309 ГПК (отм.) за допускане на обезпечение по бъдещи искове, които ще предяви срещу едноличен търговец Л. К. Томов с фирма „С” – Л. Томов” гр. К..
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да се произнесе по съществото на частната жалба.
Ответникът по частната жалба – едноличен търговец Л. К. Томов с фирма „С” – Л. Томов” гр. К. не
ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалването разпореждане Софийски окръжен съд е върнал подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение № 101/10.05.2008 г. на СОС, постановено по ч. гр. д. № 285/2008 г. като е приел, че обжалваният съдебен акт не подлежи на контрол пред по-горен по степен съд, тъй като молбите за обезпечаване подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Разпореждането е правилно.
Производството по гр. д. № 73/2008 г. по описа на Районен съд гр. К. е образувано по молба с правно основание чл. 309 във вр. с чл. 310, ал. 1, б. ”а” от ГПК (отм.), подадена от едноличен търговец А. Г. С. с фирма „С” гр. К., с което се иска съдът да допусне обезпечение на бъдещи искове, които същият ще предяви срещу едноличен търговец Л. К. Томов с фирма „С” – Л. Томов” гр. К., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти. С определение от 14.02.2008 г. КРС е уважил молбата на жалбоподателя, като е разпоредил издаването на обезпечителна заповед и е наложил запор върху банковата сметка на ответника. Това определение е обжалвано от ответната страна, чиято частна жалба е разгледана по същество от СОС, който с определение № 101 от 10.05.2008 г. по ч. гр. д. № 285/2008 г. е отменил първоинстанционното определение и отхвърля молбата за допускане обезпечение на бъдещи искове на Е. „С” гр. К..
Молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл. 309 във вр. с чл. 310, ал. 1, б.”а” от ГПК (отм.) е постъпила в регистратурата на Костинбродски районен съд на 14.01.2008 г. и определението на КРС е постановено на 14.02.2008 г., поради което към момента на влизане в сила на новия ГПК (01.03.2008 г.) производството не е приключило и съгласно § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК (нова – ДВ, бр. 50/2008 г.) същото следва да продължи по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че следва да бъде приложен по-благоприятния за страната ГПК са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 213 от ГПК (отм.) срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези: когато преграждат по-нататъшното развитие на делото и в изрично предвидените от закона случаи и нормата на чл. 218 а, ал. 1, б.в” от ГПК (отм.) ограничава възможността за касационно обжалване на тази категория актове само да постановените такива от въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 309 от ГПК (отм.) подлежи на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай Районен съд гр. К. е допуснал обезпечението, а Софийски окръжен съд като въззивна инстанция е отменил този акт и е отхвърлил молбата на Е. „С” гр. К.. Определението на последната инстанция е необжалваемо, тъй като е изчерпан реда на инстанционния контрол. Неточното указание за възможността за обжалване пред ВКС, отразено в диспозитива на определението на СОС, не създава за страната процесуални права, с каквито тя не разполага съгласна действащата процесуална уредба.
Предвид изложеното, законосъобразен се явява направеният от въззивния съд извод, че подадената частна жалба срещу определението е недопустима, поради което правилно същият я е върнал на подателя й.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.07.2008 г. на Софийски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 285/2008 г., с което се връща подадената от едноличен търговец А. Г. С. с фирма „С” гр. К. частна жалба с вх. № 1 373/03.06.2008 г. срещу определение № 101/10.05.2008 г. на СОС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: