1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 16.05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1677 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Л. Ц. С. чрез адвокат И. А. от АК – Плевен срещу определение № 83 от 01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 63/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, с което се потвърждава определение № 631 от 22.11.2018 г. по гр.д. № 1081/2018 г. на Районен съд Троян за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Окръжен съд Ловеч по подсъдност.
В частната касационна жалба се твърди незаконосъобразност на определението за прекратяване, по направено от ответника възражение за неподсъдност с оглед цената на предявения иск, а в изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, без да са поставени конкретни въпроси.
От ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото (чл.274, ал.3, т.1 ГПК). Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна.
При проверка на основанията за допустимост на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че производството пред Районен съд Троян е образувано по исковата молба на Л. Ц. С. срещу Р. П. С. на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК с цена на иска 50 622 лева. С определението си от 22.11.2018 г. по гр.д. № 586/2018 г., Районен съд Троян приема, че делото не му е подсъдно, поради което е прекратил производството пред себе си и на основание чл.104, т.4 ГПК е изпратил делото на Ловешки окръжен съд по подсъдност. С обжалваното определение, окръжният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд на основание чл.118, ал.2 ГПК, като е изложил мотиви, че въпросът за родовата подсъдност може да се повдига служебно от съда – чл.119, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд основни принципи при решаване на възникналия спор за подсъдност. От мотивите на съдебния акт е видно, че определението е израз на волята на съда при преценката, дали делото му е подсъдно, въз основа на твърденията в исковата молба и цената на предявения иск. Не е налице явна необоснованост на мотивите поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивни правни норми, поради което липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност засягаща обемът на дължима защита и съдействие.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се обуславя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, но в случая, частният жалбоподател не е поставил конкретен правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, още повече, че в съдебната практика на Върховния касационен съд се приема безпротиворечиво, че съдът е длъжен да следи служебно за родовата подсъдност, както е приел и въззивният съд, в съответствие с изискванията на чл.119, ал.1, вр. чл.104, т.4 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83 от 01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 63/2019 г. на Окръжен съд Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.