О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 17.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6206 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. С. Й., чрез особения представител адвокат Р. А. – Е., срещу въззивно решение № 4888 от 03.07.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1530/2014 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № ІІІ-85-180 от 04.12.2013 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 9499/2013 г., с което Н. С. Й. е осъден да заплаща на малолетното си дете Н. Н. Й., чрез нейната майка и законен представител Г. Т. И., ежемесечна издръжка над 80 лв., до присъдения размер от 200 лева.
Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касация Г. Т. И., като майка и законен представител на малолетната Н. Н. Й., чрез адв. Ц. И., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които преценява касационната инстанция в производството по чл. 288 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени условията на чл.284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Г. Т. И., като майка и законен представител на детето Н. Н. Й., е предявила иск срещу Н. С. Й. на основание чл. 143 от СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лева.
Първостепенният съд е определил с решение № ІІІ-85-180 от 04.12.2013 г., постановено по гр. д. № 9499/2013 г. на Софийски районен съд, месечна издръжка, дължима от бащата на малолетната Н. Н. Й. в размер на 300 лева.
Въззивният съд е намалил размера на дължимата издръжка на 200 лева. Въззивното решение е обжалвано от Н. С. Й., в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено и е присъдена издръжка над размера от 80 лева до размера на 200 лева.
В изложението към касационната жалба като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са повдигнати следните въпроси: при липса на доказателства за обективните и конкретни възможности на лицето, което дължи издръжка, може ли да се определи размера на издръжката единствено и само въз основа на данните за средната работна заплата в страната; при определяне размера на издръжката, семейните добавки следва ли да се приспадат от общата сума, необходима за издръжката на дете; при определяне нуждите на лицето, което има право на издръжка, може ли тези нужди да бъдат презюмирани от съда.
Касаторът твърди наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК като сочи, че тези въпроси са разрешени в мотивите на обжалваното решение от въззивния съд в противоречие със задължителната практика обективирана в Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на ВС.
Първият от правните въпроси е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното от касатора противоречие с ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981. В съответствие с установената съдебна практика и спазвайки предпоставките на ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г. при определяне размера на издръжката съдът се е съобразил с възможностите на дължащия издръжка и нуждите на детето, следвайки константната практика, че за установяване на материалното състояние на родителите са допустими всички доказателствени средства. Като при липсата на точни данни за доходите на бащата, съдът е определил неговите възможности да дава издръжка, изхождайки от доказателствата, сочещи, че ответникът е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, намаляващи работоспособността му, а по отношение на размерът на дължимата издръжка, е приел, че същият следва да бъде определен съобразно обнародваните от НСИ данни за средната работна заплата в страната. Законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно издръжката на децата и негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало.
Вторият правен въпрос, свързан със семейните добавки не включен в предмета на решението и предмета на делото – ответникът не е правил подобно възражение в отговора, нито са събирани доказателства; от друга страна правният въпрос не е разглеждан в цитираните Постановления на Пленума на ВС РБ, така че, не се установява и поддържаното противоречие по смисъла нач л 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Последният от повдигнатите в изложението към касационната жалба правни въпроси – при определяне нуждите на лицето, което има право на издръжка, може ли тези нужди да бъдат презумирани от съда, е неотносим към постановеното от съда. Въззивният съд не е предположил какви са нуждите на малолетното дете от издръжка, а е установил същите, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Съдът е изложил свои мотиви, при анализ на събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните, изцяло в съответствие с установената съдебна практика, че нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. Несъгласието с тези фактически и правни заключения на въззивния съд не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 4888 от 03.07.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1530/2014 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № ІІІ-85-180 от 04.12.2013 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 9499/2013 г., с което Н. С. Й. е осъден да заплаща на малолетното си дете Н. Н. Й., чрез нейната майка и законен представител Г. Т. И. ежемесечна издръжка над 80 лв., в размер на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: