4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
С., 18,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 733 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 40460 от 4.V.2011 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 23.ІІІ.2011 г., постановено при участието на [фирма] – С. като трето лице-помагач на страната на този търговец-ищец по гр. дело № 13791/10 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС, І-во ГО, 37-и с-в от 12.VІІ.2010 г. по гр. д. № 23202/09 г. „в частта, с която исковете са отхвърлени”. С въпросната част на последното по искове на [фирма] – С. с правно основание по чл. 422 ГПК, предявени срещу Д. В. Л. от С. е било признато за установено, че той дължи на д-вото сума в размер на 1 465.71 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ – главница, като равностойност на доставена му, но незаплатена топлоенергия за период от 30 месеца, считано от 1.Х.2005 г., мораторна лихва върху същата главница в размер на сумата 946.80 лв. за периода от 1.ХІІ.2006 г. до 13.VІІІ.2008 г. и ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозираното от търговеца заявление по чл. 410 ГПК /4.ХІІ.2008 г./, като в полза на последния и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. в. Л. от С. е бил осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 84 лв. За разликата над горепосочената главница и до предявения по делото размер на вземането от 3 376.68 лв., както и досежно мораторна лихва съответно за разликата над 946.80 лв. и до предявения по делото размер от 1 763.09 лв., тези два положителни установителни иска на [фирма] – С. по чл. 422 ГПК са били отхвърлени.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за по съществото на спора, с който да бъдат уважени и в отхвърлените им части горните два обективно кумулативно съединени положителни установителни искове на [фирма] – С. по чл. 422 ГПК срещу длъжника Д. В. Л. от С..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в Републиката и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Д. В. Л. от С. писмено е възразил чрез процесуалния си представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационната жалба, така и досежно липсата на приложно поле на касационното обжалване, а така също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 – за търговски дела. Спорът, предмет на отхвърлените с атакуваното въззивно решение положителни установителни искове по чл. 422 ГПК, е бил такъв по гражданско дело относно вземания за главница и лихви на топлофикационното д-во, предявени в първоначален размер за сумата 3 376.68 лв., законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и мораторна лихва върху същата главница в претендиран размер от 1 763.09 лв., т.е. всяка от тези две обективно кумулативно съединени установителни претенции е била под законоустановения минимум от 5 000 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 23.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 13791/2010 г. вкл. и с участието на третото-лице помагач [фирма] – С. на страната на топлофикационното д-во.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 733 по описа за 2011 г.