О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4781 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. В. Д. от [населено място], чрез адвокат Б. Б. от АК-София, срещу решение № 242 от 23.07.2018 г. по в.гр.д. № 106/2018 г. на Окръжен съд Враца в частта, в която се отменя решение № 16/10.01.2018 г. по гр.д. № 1276/2017 г. на Районен съд Мездра и се предоставя на майката Й. Н. Й. упражняването на родителските права на малолетните А. С. Д., род. на 24.03.2006 г., В. С. Д., род. на 14.04.2008 г. и Н. С. Д., род. на 10.10.2012 г.; определя местоживеенето на децата при майката на адрес: [населено място], област П., [улица], и режим на лични отношения с бащата С. В. Д., както следва: „всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване; един месец през лятото – юли или август, през който майката не е в платен годишен отпуск, през който има право да ги води на почивки в България; всяка четна година за В. и Коледните празници за дните обявени за почивни от 9.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния; всяка нечетна година за новогодишните за дните обявени за почивни от 9.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния, както и за рождените дни на децата, като ги взема и връща от адреса им по местоживеене в [населено място]. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е необосновано, противоречи на материалния закон и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до предпоставките, предпоставките, при които съдът преценява на кого да предостави родителските права и местоживеенето на децата, както и длъжен ли е въззивният съд да изслуша детето навършило десетгодишна възраст съгласно изискванията на чл.15, ал.1 ЗЗакрД. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ППВС № 1/1974 г.
Ответникът по касационната жалба Й. Н. Й. чрез адвокат Ц. С. от АК-В. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са родители на трите малолетни деца, по отношение на които са били полагани грижи в [населено място], където живеело семейството до раздялата им през август 2017 г. След раздялата на бившите съпрузи, малолетните деца останали да живеят при баща си, а ответницата се преместила при родителите си в [населено място], където живее и работи. Съдът е установил, че майката и бащата имат приблизително равни възможности да осигурят и се грижат за децата си, но съгласно чл.126, ал.1 СК и с оглед физическите, психически и емоционални потребности, възрастта и пола на тримата малолетни, съдът е постановил местоживеенето да е при майката, на която са предоставени родителските права, а по отношение на бащата е определил режим на лични контакти и задължение да плаща месечна издръжка. Според мотивите на съда, доводите на майката за родителските права са основателни, тъй като съдът решава този въпрос като се ръководи единствено от интереса на децата, който в случая се определя от по-ниската възраст, пола и здравословното им състояние, както и изложеното от малолетния А. пред въззивната инстанция.
При тези мотиви на въззивният съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените въпроси за предпоставките, при които съдът преценява на кого да предостави родителските права и местоживеенето на децата, както и длъжен ли е въззивният съд да изслуша дете навършило десетгодишна възраст съгласно изискванията на чл.15, ал.1 ЗЗакрД обуславят изхода на делото, но са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленум на Върховния съд и изискванията на чл.15, ал.1 ЗЗакрД, което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242 от 23.07.2018 г. по в.гр.д. № 106/2018 г. на Окръжен съд Враца.
УКАЗВА на С. В. Д. от [населено място], чрез адвокат Б. Б. от АК-София, в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 20 (двадесет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.