2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2062/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. Х. Б. и В. Х. Б. частна жалба против разпореждане от 17. 02. 2015 г. по в. гр. д. № 329/2014 г. на ОС – Габрово, с което е върната, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, подадената от същите касационна жалба срещу решение № 6 от 15. 01. 2015 г. по в. гр. д. № 329/2014 г. на Габровския окръжен съд. Поддържа се незаконосъобразност на разпореждането предвид обстоятелството, че обвързаността на възможността за касационно обжалване с размера на материалния интерес не се отнася за вещни искове.
Ответниците по частната жалба Е. Г. Г. и Ж. Н. М. изразяват становище за неоснователност на същата и искат потвърждаване на разпореждането.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба се връща, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, а според нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
В случая въззивното решение е постановено по гражданско дело, имащо за предмет предявени от Д. Х. Б., В. Х. Б. и З. К. Б. против Е. Г. Г. искове с правни основания чл. 108 ЗС, за предаване на владението общо върху 3/9 идеални части /за всеки от ищците върху 1/9 идеална част/ от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 73403.501.1413 по КККР на [населено място], с площ от 304 кв.м., и чл. 537, ал. 2 ГПК. Данъчната оценка на 1/9 идеална част от имота възлиза на 418, 90 лв., а на 1/9 идеална част от построената в него жилищна сграда – на 529, 30 лв., общо – в размер на 948, 20 лв., а на процесните 3/9 идеални части от правото на собственост върху имота и сградата – в размер на 2844, 60 лв. Настъпилата във въззивното производство смърт на ищцата З. Б., наследена от ищците Д. и В. Х. Б., не променя извода за общия размер на цената на исковете. След като размерът на цената на иска, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, е под 5000 лв., то въззивното решение по делото се явява изключено от касационен контрол. Неоснователен е доводът, че нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК не се отнася до дела, имащи за предмет вещни искове – същият не намира опора в действаща разпоредба от процесуалния кодекс и не е съобразен с факта, че вещните искове също имат цена, чийто размер е равен на данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – на пазарната му цена.
Като законосъобразно, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17. 02. 2015 г. по в. гр. д. № 329/2014 г. на ОС – Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: