О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 02.05.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2691 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1271 от 07.04.2017 г., подадена от Л. И. Т. и С. И. Т. чрез адвокат О. М. от АК – П. против въззивно решение № 1032 от 23.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 892/2016 г. на ОС – Благоевград, ГО, ІІІ въззивен състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация В. Д. Т. е подал отговор на касационната жалба чрез адвокат Е. П. от АК – Б., в който възразява срещу допускането на касационното обжалване, както и срещу основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Ответниците по касация В. Г. А., И. Г. Т., К. В. Т., Л. И. С., Д. К. Т., Л. К. К. и С. И. Т. не са подали отговори на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, въззивният съд е обезсилил решение № 1667 от 29.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 64/2014 г. на РС – Сандански, ГО, 3 състав, с което на основание чл. 75, ал. 2 ЗН е прогласена нищожността на договор за доброволна делба от 23.10.2006 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 4456 от 23.10.2006 г. на нотариус с рег.№ 512 на НК, отменен е констативен нотариален акт № 72, том ІІІ, рег.№ 4458/1992 г., д.№ 423 от 23.10.2006 г. на нотариус с рег.№ 512 на НК, както и е допуснато извършването на съдебна делба между Л. И. Т., С. И. Т., Л. И. С., И. Г. Т., В. Г. А., К. В. Т. и В. Д. Т. на недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ-306, кв. 13 с площ от 300 кв.м. по плана на [населено място], [община], област Б.. Въззивният съд е посочил, че освен В. Д. Т., страни по договора за доброволна делба от 23.10.2006 г. са Д. К. Т., Л. К. К. и С. И. Т. (в качеството им на наследници на К. Д. Т.). Тъй като иска по чл. 75, ал. 2 ЗН има обуславящо значение по отношение иска за делба, надлежни страни и задължителни необходими другари в производството и по двете претенции са съдоговорителите на В. Д. Т., за конституиране на които делото е върнато на РС – Сандански с оглед разясненията по т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания се поддържа, че са налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), евентуално – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуално правния въпрос Страните по договор за доброволна делба задължителни другари ли са по предявен иск по чл. 75, ал. 2 ЗН, като се позовават на противоречие с ТР № 11/2013 г. на ОСГТК (неприложено), където според тях е предвидено, че задължителното другарство се урежда от процесуална норма, а не по преценка на съда, евентуално – поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Поставеният въпрос има обуславящо значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение на него не са налице допълнителните селективни критерии както по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място не съществува тълкувателно решение с № 11/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, така както е обозначено в изложението. Касаторите вероятно имат предвид ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с т. 6 от което са разяснени правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително. Противно на становището на касаторите нито в диспозитива, нито в мотивите по т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК се съдържа указание, че задължителното другарство може да произтича единствено от позитивно-правна процесуална норма. Прието е, че задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост – общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. В задължителната практика (ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК) е прието, че задължителното необходимо другарство е налице както в изрично предвидените от закона случаи (например при спорове за установяване на произход по чл. 68 и 69 СК, при процесуална субституция по чл. 26, ал. 4 ГПК и др.), така и когато естеството на спора налага това, защото с решението се засягат правата на всички другари (например при иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, съсобствениците и носителите на ограничени вещни права на ползване при спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС, при съдебна делба и др.). Цитираното в ТР по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК изброяване не е изчерпателно, поради което във всички случаи, когато е налице общност в правата и задълженията на другарите следва да се извършва преценка доколко естеството на спора налага общото предявяване на иска от или срещу всички другари. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. С иска за прогласяването на тази нищожност, аналогично на решението по допускане на делбата, се цели да бъде внесена яснота и безспорност в отношенията между съсобствениците досежно съществуването на съсобствеността. По тази причина се приема, че искът за прогласяване на нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН следва да бъде предявен срещу всички лица, участвали в извършването на претендираната да е нищожна делба, като участието им е условие за допустимостта на процеса. В случая, участието на Д. К. Т., Л. К. К. и С. И. Т. в сключването на договора за доброволна делба от 23.10.2006 г., обекти на който са процесният УПИ ХІІ-306, кв. 13 с площ от 300 кв.м. по плана на [населено място], както и УПИ ХІІІ-305, кв. 13 с площ от 300 кв.м. по плана на [населено място], представлява индиция за притежавани от тези лица права в съсобствеността върху процесния имот, поради което участието им е задължително както в производството по иска по чл. 75, ал. 2 ЗН, така и в производството по иска за делба на УПИ ХІІ-306. С оглед естеството на спора изброените три лица се явяват задължителни необходими другари в производството, поради което изводът на ОС – Благоевград, че приложение намират разясненията по т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е формиран в съответствие със задължителната практика, а това изключва да се допусне касационното обжалване в приложното поле както на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо от резултата от настоящото произнасяне, разноски не следва да се присъждат на ответника по касация В. Д. Т., тъй като липсват доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение за защита в производството пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1032 от 23.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 892/2016 г. на ОС – Благоевград, ГО, ІІІ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: