О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 1700 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от „Ти Ес Транс”ЕООД гр.Бургас против въззивно определение № 22 от 21.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 2 по описа за 2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 379 от 8.11.2018г. по гр.д.№ 68/2018г.на Окръжен съд Ямбол като е допълнено определение № 317 от 3.10.2018г. в частта за разноските и е осъдено дружеството да заплати на адвокат Д. сумата от 400лв. за процесуално представителство. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички доказателства по делото и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?” Позовава се на противоречие с Постановление № 1/13.07.1953г., Постановление № 1/10.11.1985г.и Постановление № 7/27.12.1965г. на Пленума на ВС и решение по гр.д.№ 1285/2012г.на ІІІ г.о.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от И. Х., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че обжалвания акт не подлежи на обжалване и жалбата следва да се остави без разглеждане. Ако съдът я счете за допустима, желае да я отхвърли като неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл.38 ЗА, при своевременно направено искане за това.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Пред Окръжен съд Ямбол е било образувано производство /по гр.д.№ 347/2017г./ по искова молба, подадена от „Ти Ес Транс”ЕООД против ЧСИ Х., с искане да бъде осъдена да върне във владението му – отнетите с незаконосъобразни действия подробно описани движими вещи. След като съдът е преценил, че е сезиран, не с „искова молба”,а с жалба срещу действия на съдия-изпълнител, е прекратил производството и е изпратил жалбата на ЧСИ за администриране.
След администрирането, преписката отново е изпратена в съда, където е образувано гр.д.№ 373/2018г. ЯОС, с определение № 417 е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството.
Това определение е обезсилено, а делото върнато на ЯОС, от Апелативен съд Бургас по негово ч.гр.д.№ 51/2018г., с указания – на ищеца да се даде възможност да уточни дали атакува действия на съдия-изпълнител или предявява осъдителен иск срещу него.
След направеното уточнение, че се касае за искова молба, същата неколкократно е била оставяна без движение. С определение № 317 от 3.10.2018г. по гр.д.№ 68/2018г., поради неизпълнение на дадени указания, ЯОС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 19.10.2018г.
Последвала е молба от адвокат Д. от 5.10.2018г. с искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, поради осъществена от него безплатна правна помощ на колега /на ЧСИ Х./
С определение № 379 от 8.11.2018г., ЯОС е допълнил определението си, като е осъдил „Ти Ес Транс”ЕООД да заплати на адвокат Д. сумата от 400лв.,разноски. Изложените от него мотиви са, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 6.06.2018г., със същият е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА и адвокат Д., като процесуален представил на ответната страна, е извършвал процесуални действия като е подал молба на 11.06.2018г., с искане за прекратяване на производството, поради невнасяне на държавна такса от ищеца.
Това определение е потвърдено със сега обжалваното определение № 22 от 21.01.2019г.на БАС. Съдебният състав е приел, че на ответницата по иска е бил връчен препис от исковата молба и доказателства към нея, на 6.06.2019г., ответната страна е била надлежно конституирана по делото, тя е организирала защитата си, като е упълномощила процесуален представител, който е направил искане за прекратяване на производството и след като искане е уважено, направените в тази връзка разноски следва да бъдат присъдени. С оглед осъщественото процесуално представителство по чл.38 ЗА, същите правилно са присъдени на адвокат Д..
Имайки пред вид така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото от него специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. /Нормата на чл.280 ГПК е приложима с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/. Видно от гореизложените мотиви и описаните факти, въззивният съд е изпълнил задължението си да обоснове крайния си извод, съобразявайки всички доказателства по делото и ясно посочвайки кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани. Съгласно чл.81 и чл.78 ал.3 ГПК, съдът дължи произнасяне по искането за разноски, като такива се дължат и при прекратяване на производството по делото. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. В случая претенцията е за разходи за адвокатско възнаграждение, които в процесната хипотеза на чл.38 ал.1 т.3 ЗА /на безплатно указана правна помощ на колега/ се определят от съда в размер, посочен от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебният състав не обсъжда размера, защото в сезиращата жалба изложените възражения не са във връзка с размера, а относно дължимостта. Същите се дължими, защото след като е конституирана като ответник, ЧСИ Х. е сключила договор за правна защита и съдействие на 6.06.2018г., ангажирала е адвокат Д. като свой процесуален представил, а последният е извършил горепосочените процесуални действия,т.е. налице са реално извършени разходи по водене на делото. Отговорността на ищеца ще е изключена, единствено когато той е оттеглил иска си или се е отказал от него, преди ответникът да е получил препис от исковата молба и да е сторил разноски за защита си. В този смисъл е трайната и последователна практика на касационната инстанция –вж. определение № 670 от 19.10.2015г. по ч. гр. д. № 3982 по описа за 2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 745 от 19.11. 2015г. по ч. гр. д. № 5032 по описа за 2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 79 от 15.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1015/2019г. на ІІ г.о. и др.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 22 от 21.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 2 по описа за 2019г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.