О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 23.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело №4240/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от 12.04.2016г. на К. И. Х., [населено място], подадена чрез процесуалния и представител адвокат М.Щ., както и касационна жалба от 13.04.2016г. на К. Х., подадена чрез процесуалния и представител адвокат Г., срещу въззивно решение №54/17.03.2016г. по гр.д. № 9/2016г. на Габровския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към първата касационна жалба са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Твърдят се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът давайки правилна правна квалификация на предявения иск, не е съобразил, че ищцата не е предявила иск по чл.22 СК/отм./ защото късно е научила за прехвърлянето. Не са обсъдени и всички събрани по делото доказателства и неправилно е определен предметът на доказване. В изложението към втората касационна жалба се твърди, че в противоречие с решение №287/2011г. по гр.д.№272/2010г., ВКС, ІV г.о. е разрешен процесуалноправният въпрос : обвързан ли е съдът от правната квалификация, дадена от ищеца или следва сам да квалифицира иска. Съдът е следвало да разгледа иск по чл.22,ал.3 СК /отм./ и да приеме, че претенцията е основателна.
Ответниците по касация Д. В. П. и С. П. П. считат, че не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по съображение в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №422/2015г. по гр.д.№675/2015. на Ловешкия районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от К. Х. срещу Д. П. и С. П. иск по чл.124,ал.1 ГПК за признаване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по силата на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 52/1998г. на недвижим имот – апартамент /подробно описан/. Въззивният съд е приел, че през време на брака на ищцата Х. с В. Х. е сключен договор за покупко – продажба, с който Х. и е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот, негова индивидуална собственост. Сделката, от която ищцата черпи права, е възмездна, поради което и по салата на чл. 19, ал. 1 СК /отм./ правата по нея са придобити от страните в режим на съпружеска имуществена общност. С последващ договор за покупко – продажба през 2006 г. Х. се е разпоредил с правото на собственост върху процесното жилище в полза на първата ответница, която към този момент се е намирала в брак с втория ответник. Тази сделка е сключена с вещ в режим на СИО, поради което след като е сключена от единия съпруг без участието на другия, е във висяща недействителност. Тя може да се оспори от неучаствалия съпруг в рамките на предвидения в закона срок, а при бездействие валидно обвързва не само страните, но и неучаствалия в нея съпруг. Приложим е срокът по чл.22, ал. 3 СК /отм./, тъй като бракът между ищцата и съпруга й е прекратен преди влизане в сила на СК от 2009г. Сделката не е оспорена по исков ред от ищцата, поради което е породила вещно правно действие и спрямо нея. За неоснователни са счетени оплакванията във въззивната жалба, че разпоредителната сделка, извършена от съпруга, е оспорена в срока по чл.22 ал.3 СК/отм./, както и твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Въззивният съд е приел, че предметът на спора е определен в искова молба. Това е установителен иск за собственост. Правната квалификация е изведена от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Твърденията са, че ищцата е изключителен собственик на процесния имот, който е придобила от съпруга си чрез договор за покупко –продажба. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на имота. Не би могло да се приеме, че е предявен иск, с който е този договор. Нито в исковата молба, нито в хода на производството, ищцата се е позовала на нарушени права като неучастващ в сделката съпруг при разпореждане с имот в режим на СИО. След като в качеството на неучаствал в сделката съпруг не е упражнила правото си да я оспори в законоустановения срок, тя е породила вещноправното си действие и по отношение на неучаствалия съпруг.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към първата касационна жалба не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Развитите доводи представляват касационни оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон. Доколкото оплакването, касаещо обсъждането на доказателствата, може да се уточни като правен въпрос във връзка със задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички възражения на страните и относимите към спора доказателства като изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани и кои не, е решен в съответствие със задължителната съдебна практика. В случая това е сторено от въззивния съд, който след преценка на събраните доказателства е изложил мотиви, в които е обсъдил възраженията на страните и е посочил кои релевантни за изхода на спора факти приема за доказани и кои не. Касаторът и не сочи конкретни относими доказателства, които не са били предмет на анализ от въззивния съд. В останалата част на изложението се поддържат касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Твърдяната необоснованост на съдебния акт не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
Поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към втората касационна жалба въпрос също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, в т.ч. посочената от касатора. Така в решение № 287/2011г. по гр..№ 272/2010г., ІV г.о. е прието, че ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита в исковото производство търси.Дадената от него правна квалификация не обвързва съда.Съдът е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми.Съдът е длъжен сам да квалифицира спорното право като изхожда от твърденията на ищеца за правопораждащите факти и от искането за защита, формулирани в исковата молба. В случая това е съобразено от съда. Дадената от него правна квалификация и решение по предявен иск за правото на собственост върху целия имот съответства на изложеното в исковата молба правопораждащо основание за правото на собственост и търсената защита на това право. В исковата молба и впоследствие ищцата не е оспорвала договора за покупко-продажба, сключен от съпруга и с имот СИО /не е насочила иска срещу прехвърлителя и приобретантеля/, а е твърдяла,че договорът не е породил вещно правно действие, тъй като продавачът не е бил собственик на имота.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, установени с приложения договор за адвокатска защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №54/17.03.2016г. по гр.д. № 9/2016г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. И. Х., [населено място], да заплати на Д. В. П. и С. П. П. и двамата от [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 900 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: