О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 26.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 20 март 2012 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 622/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Сл. А. като пълномощник на Р. Г. Н., Г. К. А., К. Г. А., В. Х. М., С. Х. М., Р. В. М., В. Е. М. и Х. Е. М. против решение № 557 от 24.12.2010 г. по гр.д. № 655/2010 г. на Врачанския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона. Формулирани са следните въпроси: “дали ако се установи укриване на имот, който произтича от наследствената маса на наследодателя, може да се иска неговото приспадане на основание чл. 70 във вр. с чл. 49 ЗН”; ако съдебното производство е спряно на основание чл. 182, ал.1,б. ”б” ГПК/ отм./ и в шестмесечен срок същото не е възобновено по искане на коя да е от страните и ако решението по допустимостта / вероятно се има предвид решението по допускане на делбата/ не е влязло в сила, следва ли производството по делото да се прекрати на основание чл. 184, ал.2 ГПК/ отм./ Позовават се на решение № 1503 от 16.09.1967 г. по гр.д. № 1005/67 г. на І г.о. на ВС, решение № 75 от 15.01.1969 г. по гр.д. № 2061/68 г. на І г.о. на ВС, решение № 2408 от 23.08.1982 г. по гр.д. № 1854/82 г. на І г.о. на ВС и определение № 181 от 01.02.2007 г. по ч.гр.д. № 336/06 г. на Окръжен съд Враца.
Ответниците Ц. М. Т. и В. М. Ц. в писмен отговор изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 330 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 117/98 г. на Районен съд – Козлодуй, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което, след обособяване на реални дялове от допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи нива от 24.047 дка в м.” Високо поле” и нива от 45.003 дка в м.” Върба” в землището на [населено място], същите са разпределени между съделителите на основание чл. чл. 292 ГПК/ отм./, като са присъдени съответно суми за уравнение на дяловете им. Въззивният съд е намерил за неоснователно искането на жалбоподателите Р. Г. Н., Г. К. А., К. Г. А., В. Х. М., С. Х. М., Р. В. М., В. Е. М. и Х. Е. М. от допуснатите до делба земеделски имоти на основание чл. 49, ал.2 ЗН да бъдат приспаднати земеделски земи в размер на 28.658 дка в землището на [населено място], тъй като те били придобити от съделителката К. Т. по договор с общия наследодател М. Н., сключен на 11.12.1940 г. и в този смисъл представлявали укрито имущество, от които сънаследникът, който го е укрил, губи правото на дял, както и искането на жалбоподателите на основание чл. 70 ЗН тези имоти да бъдат привнесени в наследствената маса. Съдът е посочил, че всички спорни въпроси относно това между кои лица и за кои имоти следва да се извърши делбата, са преклудирани от влязлото в сила решение по допускане на съдебна делба, което е задължително за съда във фазата по извършване на делбата и не могат да бъдат обсъждани. Посочил е, че ако в последствие бъдат открити други наследствени имоти, няма пречка за тях да се води отделно дело за делба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия формулиран в касационната жалба правен въпрос- дали ако се установи укриване на имот, който произтича от наследствената маса на наследодателя, може да се иска неговото приспадане на основание чл. 70 във вр. с чл. 49 ЗН. Въпросът е непрецизно формулиран, а от изложените в касационната жалба доводи не става ясно какво имат предвид жалбоподателите под “приспадане на имота от наследствената маса”, тъй като в разпоредбите на чл. 49 и чл. 70 ЗН законодателят не борави с такова понятие. Съгласно чл. 49, ал.2 ЗН наследството се счита за мълчаливо прието и когато наследникът укрие наследствено имущество. В такъв случай той губи правото си на дял върху укритото имущество. Съгласно чл. 70 ЗН преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността между тях. Цитираната разпоредба касае уреждането на сметки между сънаследниците във връзка с допуснатите до делба имоти. Доколкото обаче земеделски имот в землището на [населено място] не е предмет на иска за делба, въпросът е изцяло неотносим към изхода на делото и поради това не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението и по поставения процесуалноправен въпрос – ако съдебното производство е спряно на основание чл. 182, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./ и в шестмесечен срок същото не е възобновено по искане на коя да е от страните и ако решението по допускане на делбата не е влязло в сила, следва ли производството по делото да се прекрати на основание чл. 184, ал.2 ГПК/ отм./. Представените от касаторите съдебни решения № 1503 от 16.09.1967 г. по гр.д. № 1005/67 г. на І г.о. на ВС, № 75 от 15.01.1969 г. по гр.д. № 2061/68 г. на І г.о. на ВС, № 2408 от 23.08.1982 г. по гр.д. № 1854/82 г. на І г.о. на ВС, са неотносими към този въпрос, тъй като третират правните последици от изтичането на шестмесечния срок по чл. 184, ал.1 ГПК/ отм./ от спиране на делото на основание чл. 182, ал.1,б.”а” ГПК/ отм. -по общо съгласие на страните, когато никоя от тях не е направила искане за възобновяване на делото. В случая с определение от 12.03.2002 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 182, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./ поради смъртта на ответницата Е. Г. М. и е указал на ищците- наследниците на К. М., на основание чл. 183, ал.2 ГПК/ отм./ в шестмесечен срок от датата на съдебното заседание да посочат правоприемниците на починалата ответница и адресите им за призоваване. Не кореспондират с данните по делото твърденията на касаторите, че към този момент решението по допускане на делбата не е било влязло в сила, тъй като не е било съобщено на наследниците на починалата след приключване на устните състезания по делото в първата фаза на делбата съделителка К. М. Т., поради което след като в шестмесечен срок от спиране на делото те не изпълнили задължението си по чл. 183, ал.2 ГПК, решението по допускане на делбата е следвало да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Константна е съдебната практика, че по реда на чл. 183, ал.2 и чл. 184, ал.2 ГПК/ отм./ могат да бъдат обезсилени само решения, които не са влезли в сила.
В обобщение, не са налице сочените от касаторите основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 557 от 24.12.2010 г. по гр.д. № 655/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: