3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
С. 29.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 178/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение от 23.ХІІ.2011 г. по гр.д. № 8155/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на исковете за парични вземания, предявени от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], като е наложен запор върху сметките на ответника в посочените банки до размер на предявените искове общо 16 590.55 лв., след внасяне на гаранция от ищеца 1600 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че е постановено осъдително решение, но в подадената въззивна жалба е изложил убедителни съображения за незаконосъобразност на същото, каквито съображения развива, като обсъжда доказателствата по делото и приетото от съда, което счита за неправилно. Иска определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като недопустима и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е допуснато от въззивния съд обезпечение на исковете, разгледани от първоинстанционния съд, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Тъй като се касае за частна жалба по чл. 274 ал. 2 ГПК, е неоснователен доводът на ответника по жалбата за недопустимост на жалбата поради това, че не били налице предпоставките на чл. 280 ГПК.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на исковете, предявени от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], като е наложен запор върху сметките на ответника в посочените банки до размер на предявените искове общо 16 590.55 лв., след внасяне на гаранция от ищеца 1600 лв. Съдът е изложил съображения за допустимостта на исковете и вероятната им основателност въз основа на доказателствата по делото, за наличие на обезпечителна нужда, с оглед опасността ответникът да осуети реализацията на правата на ищеца по бъдещото съдебно решение, както и за съответствие между обезпечителната нужда и наложената обезпечителна мярка, която е подходяща.
Определението е правилно. Предпоставките за допускане на обезпечение на иска, са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен – да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, като ищецът когато не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1 т.1. Въззивният съд въз основа на данните по делото, е направил извода, че с оглед представените доказателства, предявените и разгледани от първоинстанционния съд искове, са вероятно основателни, като изложените от частния жалбоподател съображения са изцяло за неправилност на постановеното решение. Правилно съдът е приел, че е налице обезпечителна нужда, тъй като при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага, поради което молителят не следва да подкрепи искането за обезпечение с доказателства, че ответникът по молбата може да бъде обявен в несъстоятелност. Наличието или липсата на обезпечителна нужда не определя дали наложената мярка е подходяща, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че наложената обезпечителна мярка, която е запор върху сметки в посочените банки, е неподходяща.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.ХІІ.2011 г. по гр.д. № 8155/ 2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: