О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 03.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3776 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/2017 г.).
Образувано е по касационна жалба на Н. М. И., Ф. М. И., Н. М. Н. и Д. Б. срещу решение № 164 от 14. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 623/2016 г. на ОС – Добрич, с което е отменено решение № 95 от 19. 10. 2015 г. по гр. д. № 4113/2012 г. на Добричкия районен съд в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот – апартамент с административен адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 8, с площ от 77, 51 кв.м., състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс, сервизни помещения, нанесен като обект с идентификатор 72624.625.5750.1.48 по одобрената КККР на [населено място], ведно с прилежащо избено помещение № 8 с площ от 6, 99 кв.м. и 4, 119 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж е изнесен на публична продан, вместо което е постановено решение, с което жилищният имот е възложен, на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК, на А. И. М. и последната е осъдена в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете им както следва: на Н. М. И. и Ф. М. И. – по 17250 лв., на Н. М. Н. и З. И. И. – по 10634,91 лв., на Д. Б. – 6615, 09 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Съделителката А. И. М., чрез адв. Е. Ф., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания за допускането му до касационно обжалване.
Съделителката З. И. И. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Съставът на окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция, за да отмени първоинстанционното решение, с което допуснатият до делба жилищен имот – апартамент е изнесен на публична продан, и възложи същия на А. И. М., на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК, с присъждане на суми за уравнение на дяловете в полза на останалите съделители, е приел, че имотът е неподеляем на два или повече дяла, съответстващи на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7/22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Приел е, че съсобствеността е възникнала на следните основания: отчуждаване на идеална част от недвижим имот, собственост на наследниците на М. И., за което същите са били обезщетени имотно с два апартамента: част от тях – с апартамент в[жк], а останалата част – И. М. И. (баща на А. И. М. и съпруг на З. И. И.), Н. М. И., Ф. М. И. и А. М. И. (починалата в хода на делото А. М. Н.) – с процесния делбен имот, с доплащане на сумата 9304, 09 лв. Към доплащането И. М. И. и З. И. И. са имали сключен граждански брак, както и починалата съделителка А. М. Н. (А. М. И.) и Н. М. Н.. Прието е, че наследственият характер на делбения имот следва от по-широкото тълкуване на понятието в практиката на ВКС след приемане на ТР № 1/2004 г., точки 7 и 8, включително и във формираната такава по реда на чл. 290 ГПК, според която не е налице смесена съсобственост, когато между отделни сънаследници са извършени разпоредителни сделки с наследствения имот, включително и в хипотеза на сделки, сключени по време на брака на сънаследниците, при които и техни съпрузи придобиват права върху имота в режим на СИО. Прието е, че в настоящата хипотеза отчуждаването на имота е извършено от наследниците на един общ наследодател, т.е. отчужден е наследствен по своя характер имот, като полученият в обезщетение имот също запазва сънаследствения си характер, тъй като обезщетяването чрез заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) създава съсобственост отново за наследниците на същия общ наследодател, а не за трети лица. Придобиването на права и от съпрузите на някои от наследниците, при условията на СИО, не води до възникване на смесена съсобственост, тъй като придобиването става по силата на закона, заедно с със съответните наследници, а не като трети на съсобствеността лица. Изводите на въззивния съд досежно наследствения характер на имота съответстват напълно на дадените указания и разяснения в този смисъл в отменителното решение № 158 от 25. 11. 2016 г. по гр. д. № 2233/2016 г. на ВКС, 2 г.о., с което първото въззивно решение, потвърждаващо изнасяне на апартамента на публична продан, е било отменено и върнато с указания за разглеждане на възлагателните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като съсобствеността върху имота е възникнала по наследство, а не е смесена. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаване възлагателната претенция на съделителката А. И. М. – имотът е неподеляем, има жилищен и наследствен характер, посочената съделителка не притежава друго жилище и е живяла в имота непрекъснато от построяването му през 1996 – 1997 г. до сега, включително и към смъртта на прекия наследодател И. М. И., починал на 09. 04. 2009 г. Съобразена е т. 9 на ТР № 1/2004 г., според която тогава, когато съсобствеността е възникнала в резултат на две или повече открити наследства, за претендиращия възлагане съделител е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи права. Възлагателните претенции на съделителите М. И., Ф. М. И. и А. Н. (починала и заместена от наследниците си по закон Н. М. Н. и Д. Б.) са приети за неоснователни, тъй като същите никога не са живели в процесния апартамент – от отчуждаването на имота на общия наследодател до сега живеят в общински фондови жилища.
В изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен процесуалноправният въпрос ползват ли се решаващите мотиви на съдебното решение, постановено във фазата по допускане на делбата, със сила на пресъдено нещо и следва ли да бъдат зачетени съдържащите се в него изводи за наличие на смесена съсобственост във втората фаза на съдебната делба. Твърди се разрешаване на така поставения въпрос в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Противоречие не е налице.
На първо място, мотивите към решението по допускане на делбата не съдържат извод, според който възникналата между съделителите съсобственост е смесена и няма наследствен характер. Напротив, прието е, че съсобствеността е възникнала на основание отчуждаване на наследствен имот (на наследниците на М. И.) и обезщетяване на същите с два апартамента. С този, предмет на иска за делба, са обезщетени наследниците И. М. И. (наследодател на съделителите А. И. М. и З. И. И. – техен баща и съпруг), Н. М. И., Ф. М. И. и А. М. И. (А. М. Н.), като Н. М. Н. също е придобил права, при условията на СИО, съвместно със съпругата си А. М. И., заради извършеното по време на брака им доплащане на сумата 9304, 09 лв. от имотно обезщетените наследници.
На следващо място, в посоченото и представено от касаторите решение № 487 от 05. 07. 2010 г. по гр.. д. № 1277/2009 г. на ВКС, 1 г.о. е прието, че с решението по допускане на делбата се решават със сила на пресъдено нещо три групи въпроси: кои са делбените имоти, кои лица са съсобственици и какви са правата им в съсобствеността, както и че във втората фаза на делбеното производство тези въпроси не могат да се разглеждат отново и пререшават. В настоящия случай е извършена делба на имота, допуснат до съдебна делба, между съсобствениците и съобразно правата им, установени в постановеното в първа фаза решение, поради което липсва противоречие с приетото в цитираното по-горе решение на ВКС. Сумите за уравнение на дяловете на жалбоподателите Н. М. И., Ф. М. И., Н. М. Н. и Д. Б. също са определени според дяловете им в съсобствеността, установени в решението по допускане на делбата.
Другият поставен въпрос е: „каква е съсобствеността“ между Н. М. Н., придобил права върху имота при условията на СИО, заедно с починалата си съпруга А. М. Н., наследник на общия наследодател М. И., и А. М., наследник на И. М., също наследник на общия наследодател М. И.. Вероятно въпросът е поставен във връзка с извода на въззивния съд за наследствен характер на съсобствения апартамент. Отговор на този въпрос е даден с отменителното решение № 158 от 25. 11. 2016 г. по гр. д. № 2233/2016 г. на ВКС, 2 г.о., приемащо наследствен характер както на отчуждения, така и на предоставения в обезщетение имот, независимо от придобитите от съпрузите на някои от съделителите права, с оглед извършено през време на брака парично доплащане. В този смисъл са и дадените с решението указанията по прилагане на чл. 349, ал. 2 ГПК. Повторно разглеждане на същия въпрос е недопустимо. А и касаторите по този въпрос не се позовават на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК в редакцията на нормата до влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/2017 г.).
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото жалбоподателите Н. М. И., Ф. М. И., Н. М. Н. и Д. Б. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на А. И. М. сумата 750 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164 от 14. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 623/2016 г. на ОС – Добрич.
ОСЪЖДА Н. М. И., Ф. М. И., Н. М. Н. и Д. Б. да заплатят на А. И. М. сумата 750 лв. разноски за касационната инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: