2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 04.08.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1311 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на С. И. И., чрез процесуален представител адв.Б., за допълване на определение №771 от 10.06.2014г. по гр.д.№ 1311/2014г. на ВКС, ІІІг.о. в частта за разноските.
Постъпил е отговор от ответника по молбата ДП НК „Ж. и.”, чрез процесуален представител юрисконсулт Н., който релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното:
С определение №771 от 10.06.2014г. по гр.д.№ 1311/2014г. на ВКС, ІІІг.о. не е допуснато касационно обжалване на решение от 03.12.2013г., постановено по в.гр.д.№2795/2013г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 20.06.2013г. по гр.д.№4468/2013г. на Варненски районен съд, е уважен предявения от С. И. И. срещу ДП НК „Ж. и.” иск с правно основание чл.49 ЗЗД до размера 4 000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за касационното производство разноски. Искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна помощ, от които е видно, че извършените разноски са за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 800лв.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
С оглед конкретните обстоятелства по случая, настоящият състав намира, че предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.Б. защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл.9, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата /в редакцията, действала към момента на договарянето на адвокатското възнаграждение – 24.02.2014г./ и за отговора на касационна жалба без явяване в съдебно заседание се следва възнаграждение в размер на 382,50лв. и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена до този размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №771 от 10.06.2014г. по гр.д.№ 1311/2014г. на ВКС, ІІІг.о. в частта за разноските като:
ОСЪЖДА ДП НК „Ж. и.” да заплати на С. И. И. сумата 382,50 лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: