2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
С., 06,06, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. №4661 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Х. Т. Р. против Решение № 966 от 13.06.2012г. по гр.д.95/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 471/2010г. на ОС Враца. Първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ, предявен от Р. и е отменил Решението от 29.04.2010г. на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел „Б. Ц. К.“ за прекратяване на членственото правоотношение на ищеца поради изключване.
Твърдението е, че САС неправилно върнал като недопустима въззивната жалба на ищеца и по този начин се произнесъл само по жалбата на ответника срещу първоинстанционното решение. Поддържа се, че въззивният съд e следвало да констатира в мотивите си, че проведеното на 29.04.2010г. ОС е било нелегитимно, тъй като е председателствано от К. на [община] и в разрез Устава, на новоизбраните членове не било позволено да гласуват. Становището е, че решението на САС е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са възпроизведени твърденията по касационната жалба.
Становището на състава на ТК на ВКС, че касационната жалба е недопустима произтича от следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение за уважаване на иска на касатора-ищец. Предмет на касационната жалба са мотивите на решението на въззивния съд.
Доводът на касатора, че неправилно е била върната въззивната му жалба не следва да се обсъжда, тъй като с Определение № 1071 от 30.12.2011г.по ч.т.д.№ 892/2011г. ВКС, състав на Второ т.о. е потвърдил определението на САС от 14.03.2011г. за прекратяване на производството по нея, поради което е изчерпана възможността за съдебен контрол във връзка с връщането й.
Последователно е становището на съдилищата, обективирано и в задължителните указания по т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС, които са актуални и при действието на новия процесуален закон, че сила на пресъдено нещо формира диспозитивът на решението, а мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. Мотивите, които съдържат констатации за доказателствени и юридически факти и преюцидициални правоотношения, не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно от решението по съществото на спора. Това изключва и възможността въззивното решение да страда от пороците по т.1, и т.2 на чл.281 ГПК- допустимостта и валидността следва да се преценява с оглед самия съдебен акт, а не с оглед съображенията, които го мотивират. Дори съдът да изложи мотиви в искания от касатора смисъл, те не биха се ползвали със сила на пресъдено нещо, поради което липсва правен интерес и от касационно обжалване. По въпроса за необжалваемостта на мотивите към решението е формирана и практика по реда на чл.290 ГПК- Решение № 167 от 09.11.2010г. по т.д.№ 2012/2009г. на Второ т.о., която следва да бъде споделена.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на ищеца Х. Т. Р. против Решение № 966 от 13.06.2012г. по гр.д.95/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.