О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 06.06.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1021 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 7425 от 2.11.2015 год. по гр. д. № 8694/2015 год. на Софийски градски съд е потвърдено първоинстанционното решение от 5.03.2015 год. по гр. д. № 16445/2014 год. на Софийския районен съд в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба на апартамент № 120 в [населено място],[жк], бл. 1Б, вх. 1, ет. 19, подробно описан, с идентификатор 68134.4082.405.15.120 между П. Г. М., чрез настойника му Н. М., с дял ? ид. ч., М. Г. М.-Г. с дял ? ид. ч. и общ дял 2/4 ид. ч. за последната и съпруга й П. К. Г..
Въззивното решение е обжалвано в срок от двете страни.
П. М., чрез настойника му Н. М., чрез пълномощника адв. Св. Б., го обжалва в частта относно определените квоти при делбата на имота поради наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да се отмени и вместо това се постанови друго, с което се определят квоти – ? ид. ч. за него и общо ? ид. ч. за ответниците.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса: при уважаване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен след смъртта на прехвърлителя от един от наследниците му за неговата наследствена част, може ли развалянето за тази част да ползва и другите наследници, е в противоречие с цитираната и представена съдебна практика относно разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от наследник – решение № 363 по гр. д. № 756/2009 год. ІІІ г. о., решение по гр. д. № 1428/2011 год. на ІV г. о., постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и ТР № 30/81 год. на ОСГК на ВС, както и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. М.-Г. и П. Г., чрез адв. Св. Т., оспорват в писмен отговор наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Претендират разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.
Въззивното решение се обжалва и от М. М.-Г. и П. Г., чрез пълномощника им адв. Св. Т., в частта му, с която е допусната съдебната делба на имота с искане за отмяната му и вместо това искът за делба бъде отхвърлен. Изложени са съображения за неправилността му с оглед извода на съда за неоснователност на възражението им за придобивна давност по отношение на ? ид. ч. от имота, за която договорът за издръжка и гледане е развален с влязло в сила решение. Касаторите се позовават и на нарушение на императивните правила на чл. 165 и чл. 130 СК при предявяването на иска от лице под настойничество без необходимото разрешение на районния съд и мнение на настойническия съвет за разпореждането с имота, каквото действие представлява и предявяването на иск за делбата му. Последното обосновава доводът им за недопустимост на подадената искова молба. Претендират заплащане на разноски, вкл. и такива във въззивното производство.
В изложението им касаторите Г. поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за придобиване на ? ид. ч. от имота по давностно владение, считано от момента на сключване на договора с оглед обратното действие на развалянето му в тази част, противоречи на приетото в решение № 410 от 27.02.13 год. по гр. д. № 827/11 год. І г. о. на ВКС относно осъществяването на обикновено владение в този период, което следва да се зачете, а не както е приел въззивният съд, че придобивната давност за тази част може да тече след влизане в сила на решението за разваляне на договора. Позовават се на противоречие и с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за намерението на съсобственик да владее общата вещ и в хипотезата на незнание, че има друг съсобственик, което обосновава на общо основание течение на придобивна давност за него.
Касаторите обосновават и наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните в изложението въпроси по приложението на чл. 130, ал. 3 и чл. 165, ал. 4 СК при предявяване на иск за делба, по въпросите, свързани с придобивната давност върху ? ид. ч. от имота, за която е развален договора за издръжка и гледане с влязло в сила решение, както и по въпросите за разноските на ответника при допускане на делба при дял за ищеца, по-малък от претендирания от него.
Ответникът по тази касационна жалба – П. М. в писмен отговор оспорва наличието на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК по изложените съображения и претендира направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са определени квотите при допуснатата съдебна делба на имота, въззивният съд е отчел развалянето на договора до размер на ? ид. ч. по иска на един от наследниците на прехвърлителката, като приел, че същата част се е върнала в патримониума на прехвърлителката към момента на смъртта й през 2004 год. и съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН същата се наследява от двамата й наследници – П. и М. М. с дялове по ? за всеки от тях, а останалата ? ид. ч. е притежание в общ дял на съпрузите Г. на основание договора. По този начин при определяне на квотите поставеният от касатора П. М. въпрос: при уважаване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен след смъртта на прехвърлителя от един от наследниците му за неговата наследствена част, може ли развалянето за тази част да ползва и другите наследници, е обуславящ извода на въззивния съд, тъй като същият е приел, че тази ? ид. ч., представляваща наследствената част на предявилия иска за разваляне на договора наследник на прехвърлителката, се е върнала в наследството й и всъщност е обогатила и другия наследник, непредявил такъв иск за разваляне, е в противоречие с представена съдебна практика по въпроса за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от един от наследниците. В приложеното ТР № 30/1981 год. ОСГК, т. 3 , както и в останалата приложена съдебна практика се приема, че развалянето на договора поради неизпълнение е до размера на притежаваните права на наследника, предявил иска за разваляне. Освен това по поставения правен въпрос е налице произнасяне в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 116 от 25.06.2015 год. по гр. д. № 592/2015 год. на І г. о. на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика. В него е прието, че „правата върху онези идеални части от недвижим имот, по отношение на които сключеният от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален по иск, предявен само от един от неговите наследници, принадлежат на наследника, който е предявил иска. Частите от имота, за които договорът е развален, не се връщат в наследството на общия наследодател. В наследството се включва само правото да се иска разваляне на договора, т. е. само правото, което е принадлежало приживе на наследодателя-прехвърлител. Обемът от права върху имота се определя с оглед обстоятелството кой от наследниците е упражнил така придобитото по наследство право и в делбения процес е недопустимо да бъде пререшаван въпросът за обема от права на наследника, предявил иск за разваляне на договора. Приобретателят по договора задържа съответната идеална част, за която иск за разваляне на договора не е бил предявяван, като неговите права и правата на наследника, който е предявил иска за разваляне на договора, се определят с оглед постановеното по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД решение”.
Произнасянето по този въпрос в обжалваното въззивно решение е в противоречие с горната задължителна практика, поради което и следва да се допусне касационно обжалване по жалбата на П. М. в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По основанията, релевирани от ответниците М. М.- Г. и П. Г., настоящият състав счита, че същите не са налице, поради следните съображения: За да приеме за неоснователно възражението им за придобиване на ? ид. ч. от имота по давностно владение, считано от сключване на договора през 1997 год. до развалянето му в тази част, за неоснователно, въззивният съд приел, че осъществяваното от тях владение в този период е на основание договора. Съгласно чл. 77 ЗС при наличието на едно придобивно основание е изключено друго такова, поради което и за спорната ? ид. ч. същите могат да се позовават на давност след развалянето на договора, но не и за периода преди това. Произнасянето по този въпрос не противоречи на представеното от касаторите решение № 410 по гр. д. № 827/2011 год. на І г. о. на ВКС, в което предмет на спора е придобиване по давност частта на съсобственик от друг такъв, придобил собствеността върху друга идеална част от имота на основание договор за издръжка и гледане, впоследствие развален. В този случай разсъжденията на съда за обратното действие на развалянето на договора към характера на владението касае чуждата идеална част, претендирана да е придобита по давност, т. е. хипотезата е различна от настоящия казус, в който изобщо не се поставя въпрос за съсобственост. При развалянето на договора за издръжка и гледане до размера на наследствената част на един от наследниците, упражнили това право, придобиване по давностно владение може да се осъществи след развалянето му при наличие на предпоставките на закона, както е приел и въззивният съд, защото към този момент възниква съсобственост. С оглед на това и позоваването на ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС не е относимо към предмета на спора и не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая не може да се приеме за основателно разбирането на касаторите, че в периода от сключването на договора за издръжка и гледане до частичното му разваляне същите са владяли имота без да знаят, че част от него /1/2 ид. ч./ принадлежи на друг /в случая брата на М. М./, тъй като този факт е настъпил с развалянето на договора по иска на последния след смъртта на прехвърлителката с влязло в сила решение от 2009 год. Тезата им, че придобивното основание за тази част не е договора, а придобивна давност не може да бъде обоснована с обратното действие на развалянето на договора, което заличава юридическото основание, на което приобретателите са владели имота, а то е именно договора от 1997 год.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните от касаторите множество въпроси в изложението, всъщност свързани с горния въпрос за придобивната давност на спорната ? ид. ч. от имота, тъй като конкретни съображения не са изложени, а и самите касатори се позовават на задължителна съдебна практика.
Поставеният от касаторите Г. въпрос за приложението на чл. 130, ал. 3 и чл. 165, ал. 4 СК при предявяване на иск за делба с оглед преценката за допустимост на производството, не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е обусловил изхода на делото в контекста на преценката относно правния им интерес от обжалването, доколкото въпросът е свързан с твърдение за нарушаване не на техни права, а на такива на насрещната страна в производството в лицето на ищеца. Както е посочено в определение № 366 от 24.10.14 год. по гр. д. № 4291/14 год. ІІ г. о. на ВКС, представено от ответника по касационната жалба „разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК, изискваща получаване на разрешение от районния съд за извършване на разпоредителни действия с имуществото на непълнолетните, по съществото си е охранителна и установена в интерес именно и само на тази категория правни субекти, които не разполагат с необходимата интелектуална зрялост за самостоятелно участие в гражданския оборот, поради което действията на разпореждане от тяхно име се извършва от родителите им със санкцията на съда, който преценява доколко разпореждането” е в техен интерес. Защитата на чл. 130, ал. 3 СК, към която препраща и разпоредбата на чл. 165, ал. 4 СК е установена в интерес на самия недееспособен, поради което и на нея може да се позове само страната, в чийто интерес законът е предвидил същата /чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 27 ЗЗД/. За другата страна не е налице правен интерес от позоваване на този въпрос, отделно от това дали предявяването на иск за делба представлява разпореждане с имущество.
По поставения въпрос за разноските важат същите съображения за липса на покриване на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Законът предвижда ред за изменение на решението в частта за разноските в чл. 248 ГПК, който не е спазен, поради което и по тези въпроси, поставени в изложението към жалбата против въззивното решение, не може да бъде допуснато касационното му обжалване на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо от изхода на делото по жалбата на ответниците, по която не следва да се допуска касационно обжалване, на другата страна не се присъждат претендираните разноски, тъй като липсват доказателства такива да са направени.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7425 от 2.11.2015 год. по гр. д. № 8694/2015 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от П. Г. М., чрез настойника му Н. П. М., чрез адв. Св. Б. касационна жалба против него в частта относно квотите на страните.
Указва на касатора П. Г. М., чрез настойника му Н. П. М., чрез адв. Св. Б., да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представи вносния документ за това в същия срок.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение по подадената от М. Г. М.-Г. и П. К. Г., чрез адв. Св. Т., касационна жалба против него в частта, с която е допусната съдебната делба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: