3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 231
С., 08.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 18 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 790-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.Пловдив срещу въззивното решение от 14.04.10г. по т.д.№232/10 на АС-г.Пловдив, с което е оставено в сила решението от 13.01.10г. по т.д.№611/09г. на ОС-г.Пловдив. С последното е прекратено по иск на съдружника К. Д. Д., предявен на основание чл.155 т.1 ТЗ дружеството [фирма]-г.Пловдив.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.2 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия изхода на делото материално правен въпрос, а именно относно преценката за наличието на важни причини.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че са налице важни причини, които налагат прекратяване на процесното дружество [фирма]-г.Пловдив.
Обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос е относно преценката за наличието на важни причини по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ.
От данните по делото се установява, че ищецът К. Д. Д. притежава 1/2 от капитала на дружеството, което е било създадено с точно определена цел-реализация на “Мелнично фуражен комплекс”, предвиждащ закупуване на мелницата в[населено място].
Отношенията между съдружниците са силно влошени, обстоятелство което се установява от разпитаните по делото свидетели. Това означава, че дружествената цел не би могла да бъде постигната, тъй като за това е необходимо единодушно решение на ОС на съдружниците. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, а именно че при наличие на отношения между съдружниците, които блокират дейността на дружеството, то това са важни причини по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ.
Изложеното позволява да се обобщи, че даденото от въззивният съд разрешение на обуславящия изхода на делото въпрос е правилно, поради което не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280ал.1т.2 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 14.04.10г. по т.д.№232/10 на АС-г.Пловдив, с което е оставено в сила решението от 13.01.10г. по т.д.№611/09г. на ОС-г.Пловдив.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.04.10г. по т.д.№232/10 на АС-г.Пловдив, с което е оставено в сила решението от 13.01.10г. по т.д.№611/09г. на ОС-г.Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: