О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 15.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3790 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. Н. против решение № 14 от 20.03.2008г., постановено по гр.д. № 19/2008г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 12.12.2007г., постановено по гр.д. № 380/2007г. С последното са отхвърлени исковете, предявени от касатора против К. З. К. и Д. Великова К. да се признае, че сключеният между тях договор за продажба на апартамент и гараж, оформен с н.а. № 198,т.V/11.09.2001г. е нищожен, като привиден, защото страните не са желали правите му последици и иска против Д. Р. Д. и В. И. Д. за признаване за установено, че е собственик на същия апартамент и гараж поради това, че сделката, с която те са придобили е нетранслативна, като нищожна.
За да постанови това решение, Бургаски апелативен съд е приел, че ищецът не доказва, че между третото лице И. Д. и отв. К. К. е сключен договор за заем, за обезпечението на който е сключен договора за продажба между него и К. Съдът е приел, че предварителния договор от същата дата – 11.09.2007г., с който К. К. и съпругата му Д. К. продават обратно на П. Н. същия апартамент за сумата 26 000 лв. не е обратно писмо, защото не е нарочен документ. Представените по делото пет бр. бележки за издължаване на пет вноски по 1200 лв. в изпълнение на предварителния договор, за които се установило, че не са подписани от П. Н. , а от И. Д. са преценени като установяващи други отношения, а не договор за заем между И. Тъй като е отхвърлен искът за нищожност поради привидност на първата сделка, съдът е приел, че вторите ответници са придобили правото на собственост и е отхвърли и искът за собственост, предявен от Н.
В касационната жалба, касаторът формулира основният процесуален въпрос – необходимостта съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните във възивното решение, като формулира собствени правни изводи в съответствие с чл. 188 от ГПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил доводът му на недействителност /нищожност на основание чл. 152 от ЗЗД/ на продажбата, като прикриваща съглашение за друг начин на обезпечение, различен от установения в закона.
Обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като счита, че постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС по чл. 152 от ГПК
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос е съществен, тъй като обсъждането на доводите и възраженията на страните е задължение на съда, установено с процесуалната норма на чл. 188 от ГПК от изпълнението на което зависи и крайният извод на съда относно основателността, или не на предявения иск. Задълженията на въззивната инстанция в изпълнение на този текст при действието на отменения ГПК е разгледано и анализирано и в задължителната практика на ВКС – ТРОСГК № 1/04.01.2001г. т.4/. Изпълнението на тези задължения на съда обезпечава правилно решение по спора, съобразено с действителните отношения между страните и закона.
Тъй като съдът не е обсъдил доводите на ищеца още в исковата молба за нищожност на договора между П за продажба на апартамент и гараж, оформен с н.а. № 198,т.V/11.09.2001г., защото страните не са желали правите му последици и от гледна точка на чл. 152 от ЗЗД, защото чрез него са обезпечили даден от К. заем на третото лице И. Д. , постановеното решение противоречи на задължителната практика на ВКС по прилагане на чл. 188 и за характера на въззивното обжалване.. В подкрепа на този свой довод, ищецът /сега касатор/ е представил сключеният предварителен договор на същата дата, и петте бележки, в две от които се цитира датата на договора за продажба и предварителния договор, но те са обсъдени само от гледна точка на иска за нищожност поради симулативност, а не по претенцията за нищожност по чл. 152 от ГПК. Предвид изложеното, съдът приема, че е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, защото постановеното решение противоречи на ТР № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от П. Д. Н. против решение № 14 от 20.03.2008г., постановено по гр.д. № 19/2008г. на Бургаски апелативен съд.
Указва на касатора да внесе държавна такса за касационно обжалване по сметка на ВКС в размер на 230 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще се върне.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: