О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 01.06.2018 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова ч. гр. д. № 1952 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Етажна собственост на Сграда с идентификатор 02676.155.126.1, [населено място], чрез процесуален представител адв. Д., против определение № 6 от 04.01.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5046/2017 г. на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Етажната собственост срещу въззивно определение от 03.10.2017 г. по ч. гр. дело №692/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба С. Л. Д. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.В..
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивно определение, по съображения, че предмет на предявения иск е парично вземане за 650 евро и въззивното определение не подлежи на касационно обжалване с частна жалба, тъй като решението по такъв иск не би подлежало на касационно обжалване.
Правилно с обжалваното определение е прието, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай, жалбоподателят обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на предявения иск е под 5000 лв., съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 28 от КМЧП предвижда въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентност на българския съд, но не съдържа специална уредба, която да изключва приложението на общите процесуални норми на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК /предишна ал. 2 до изм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г./ относно процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните актове, каквато е и практиката на ВКС в идентични случаи /определение № 122 от 19.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 962/2018 г., III г. о.; определение № 81 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2018 г., III г. о.; определение № 172 от 11.04. 2018 г. по ч. гр. д. № 1107/2018 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6 от 04.01.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5046/2017 г. на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Етажната собственост на Сграда с идентификатор 02676.155.126.1, [населено място], срещу въззивно определение от 03.10.2017 г. по ч. гр. дело №692/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: