О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
[населено място], 12.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1713/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 459 от 13.03.2015г. по в. гр. д. № 3702/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 4134 от 06.11.2014г. по гр. д. № 13477/2014г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение е признато за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] сумата от 13 490.57 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 31.12.2012 г. – 05.03.2013 г. за обект, находящ се [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен изцяло искът като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски за трите инстанции.
Ответникът по жалбата , [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, съответно поддържа, че подадената касационна жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за основателен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е счел, че Общите условия на [фирма] допускат санкциониране на потребителя без да се изисква негово виновно поведение и без да се държи сметка за периода на грешно измерване или неизмерване. Според съда, обективна отговорност, ангажирането на каквато да не зависи от поведението на страната по договора, може да бъде предвидена само със закон като изключение от правилото за виновен характер на договорната отговорност за вреди, но не и договорно уредена, а действащият през процесния период Закон за енергетиката и издадената въз основа на него наредба, не предвиждат изрично възможност за извършване на едностранна корекция на сметките за минал период. Съдът е изложил съображения, че за да се ангажира договорната отговорност на потребителя за вреди в рамките на действително претърпяната загуба следва да се установи, че неправомерното въздействие, препятствало правилното отчитане, е свързано с виновно поведение на потребителя, предприето в отклонение на задълженията му, но по делото не са събрани доказателства за установената манипулация на електромера да се дължи на действия на служители на [фирма] или натоварени от него лица. Посочено е, че считано от 17.07.2012г. с изменението на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ изрично е допусната възможност за извършване на корекция на сметката, но при регламентация в самите ПИКЕЕ, съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, докато действащият за процесния период чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ от 2007г. препраща към процедурата по договора за покупка – продажба на ел. енергия, съответно към ОУ, с които не могат да се уреждат основания и процедури за извършване на промяна сметката от доставчика на ел. енергия за вече доставена и потребена ел. енергия за минал период.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторът поставя следния правен въпрос, обусловил, според него, изхода на делото: Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката, направено със ЗИДЗЕ /обн. ДВ 54 от 2012 г./?
Формулираният от касатора правен въпрос, предвид периода, за който е извършена корекция на сметката за ел. енергия на клиента и с оглед мотивите на въззивното решение, е включен в предмета на спора и е обусловил изхода му, поради което е осъществен основният критерий по чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса е формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС с решение № 111/ 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., I ТО, решение № 173/ 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., II ТО и решение № 203/ 15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на I ТО, според която, с изменение на Закона за енергетиката с ДВ чл.54/2012г. /чл.98, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6/ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само при наличие на: 1/ действащи правила за измерване на количеството електроенергия, регламентиращи установяване на случаите на измерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекции на сметките за предоставената ел. енергия и 2/ установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Съгласно решение № 115 / 20.05.2015г. по гр.д. № 4907/2014г. на IV ГО на ВКС, за периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ / ДВ бр.54/2012г./ до влизане в сила на новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр.98/2013г./ не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото, размерът на реално консумираната ел. енергия и неправомерно поведение от страна на потребителя за този период, поради което остава актуална задължителната практика на ВКС, формирана по приложението на ЗЕ преди посоченото изменение на закона.
Настоящият състав споделя даденото разрешение в цитираната практика на ВКС, предвид следното: С оглед изричното правило на приетия със ЗИДЗЕ /ДВ бр.54:2012г./ нов чл.104а, ал.2, т.5, б.”а” на ЗЕ, операторът на ел. енергия има правото на едностранна корекция на сметките в негова полза, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна на схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Възникването и упражняването на това право обаче е свързано от закона с определени предпоставки. На първо място, считано от 17.07.2012г. законодателно е разширен кръгът на материята, която следва да се регламентира с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, като за първи път е въведено изискването именно с тях да се уреди материята за установяване на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена ел. енергия /чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ/. Посочените правила /и преди и след изменението на закона/ се приемат, съгласно ал.2 на чл.83 от ЗЕ, с акт на администравитен орган – ДКЕВР /сега КЕВР/ по предложение на енергийните предприятия. Новите правила, с които в изпълнение на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ се уреждат случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, са приети от ДКЕВР с протокол № 147 / 14.10.2013г. и са обнародвани в неофициалната част на ДВ, бр.98 / 12.11.2013г. Второто изискване, въведено на 17.07.2012г. с чл.104а, ал.2, т.5 и чл.86, ал.1, т.6 ЗЕ, е част от задължителното съдържание на общите условия към договорите да бъде редът за уведомяване на клиентите при извършена по горе цитираните правила корекция на сметката, независимо дали тя е в полза на крайния снабдител или на клиента / б.”а” и б.”б” на чл.104а, ал.2, т.5 на ЗЕ/.
С оглед изложеното, приетото от въззивния съд, че считано от 17.07.2012г. с изменението на чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката се допуска извършване на корекция на сметки, но това, съгласно чл.83, ал.1, т.6 от същия закон, следва да се извърши въз основа на корекционни процедури, установени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, а не въз основа на такива, установени в общите условия на договорите, към които препращат действащите за процесния период ПИКЕЕ /отм./, е в съответствие с даденото в задължителната практика на ВКС разрешение на поставения от жалбоподателя въпрос във връзка с изменената правна регламентация на обществените отношения със ЗИДЗЕ /ДВ бр.54/ 2012г./. В хипотеза на установено неправомерно въздействие върху СТИ, при което то отчита по-малко от консумираната електроенергия с 88 %, но при липса на установен от оператора на ел. енергия конкретен период на неизмерване и недоказано неправомерно действие от страна на потребителя на ел. енергия, решаващият състав в съответствие с новата практика на ВКС се е позовал на дадените в практиката на ВКС разрешения до изменението на ЗЕ, считано от 17.07.2012г.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че с оглед създадена от ВКС нова съдебна практика по реда на чл.290 ГПК по конкретните разпоредби след изменението на законодателството, в съответствие с която е въззивното решение, не са налице посочените от жалбоподателя допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, съобразно постановките на т.3 и т.4 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС, и обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 13.03.2015г. по в. гр. д. № 3702/2014г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Е. България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 700 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.