ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232
София, 14.02.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 319 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на инспектор-юрист В. като процесуален представител на /К./ срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 02.ХІІ.2011г. по в.гр.д. № 513/2011г.
Ответниците по касационната жалба Д. Х. П., С. С. П., двамата от [населено място], и П. на РБ не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВАС е потвърдил решението на Варненския ОС от 13.06.2011г. по гр.д. № 1705/2007г., с което са отхвърлени предявените от К. срещу Д. Хр.П. и С. Ст.П. искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на: 1. поземлен имот в [населено място], кв.*., съответно индивидуализиран, с площ 1257 кв.м; 2. ? ид.част от УПИ с площ 790 кв.м в [населено място], ведно с изградените в него триетажна двуфамилна постройка с едноетажна постройка към нея с разгъната застроена площ 472 кв.м и двуетажна жилищна постройка със ЗП 77 кв.м; 3. лек автомобил „Ф” „Ф”, съответно индивидуализиран; 4. ? ид.част от моторна яхта, съответно индивидуализирана, и 5. 17728.30лв., представляващи продажната цена на апартамент в жилищна сграда на Ж. „С”, отчужден през 1999г., като в тежест на ищеца са присъдени направени от ответниците разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид и приел, че Д. П. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.339 ал.1 НК за това, че в периода 05.ХІІ.2000г. – 20.V.2002г. придобила и държала оръжие и боеприпаси – ловна пушка, двуцевка, марка „И”, калибър 16 – шок и полушок, 52 бр. боеприпаси /патрони за гладкоцевно ловно оръжие 16 калибър/ и 1 бр. боеприпас /патрон за градкоцевно ловно оръжие 12 калибър/, без да има надлежно разрешение; че ответниците са в брак от 1980г.; че имотът под № 1 е придобит чрез покупко-продажба на 25.ІV.200*г., имотът под № * е придобит чрез покупко-продажба на 28.VІ.200*г., лекият автомобил е придобит чрез покупко-продажба на 03.Х.2006г., идеалната част от моторната яхта е придобита чрез възмездна сделка на 05.VІІ.2005г. и че отчужденият през 1999г. апартамент е придобит от съпрузите – ответници чрез участието им в Ж. с нот.акт № **/198*г.; че тъй като е придобито чрез възмездни сделки по време на брака, това имущество е СИО на ответниците; че ответниците са полагали труд по трудови правоотношения, че са участвали във фирми и търговски дружества, от които са получавали дивиденти; че през 1999г. и 2000г. ответниците са получили дарения от родителите си в общ размер 50000лв.; че в периода 1984 – 2000г. ответницата е ползвала заеми от В. на учителите в размер на 11800лв.; сключен през 2000г. договор между С.П. като заемодател и Г.А. като заемополучател, договор от 2005г. за получен от П. заем от ЗД [фирма], договор от 18.VІ.2006г., с който П. заел от Вл.Д. 268800лв. с падеж 31.12.2008г., с договор от същата дата П. дал в заем на Р. сумата от 268800лв., като за обезпечаване на заема страните се договорили заемополучателят да прехвърли собствеността върху имотът под № *; че лекият автомобил и яхтата са придобити съответно за 5000лв. и за 2500лв., като оспорването на цените е в тежест на ищеца, който не е поискал събирането на доказателства в тази насока, оспорването му се е ограничило в искане за определяне на пазарната стойност на тези вещи, което не изключва факта, посочен в придобивните документи относно цените, а и ответниците са ангажирали за това гласни доказателства; че пазарната стойност на имота под № 2 е 538000лв. към датата на придобиването и 539000лв. към датата на оценката, като оценката към датата на придобиване е релевантен факт към установяване стойността на придобитото имущество, но не и по отношение цената на конкретната сделка, при наличие на други доказателства, установяващи начина на придобиване и средствата за заплащането на цената, във всеки случай следва да се преценява каква част от цената действително е платена и към кой момент, защото това са средствата, с които страната е разполагала към този момент и само техният произход подлежи на установяване, а не хипотетични данни за пазарната стойност, която би имала значение при анализ на безвъзмездни сделки и за да се определи дали придобитото имущество е на значителна стойност, по отношение на договорената цена липсва друго доказателство, освен самият договор, като в случая част от цената е следвало да бъде внасяна по сметката на продавачите по техен договор за заем в Д.; относно имотът под № * от значение е сумата по нотариалния акт /91.60лв., равна на данъчната оценка/, наличието на друга пазарна стойност не води автоматично до оборване съдържанието на нот.акт в тази насока, обстоятелствената част на исковата молба се основава на доклад на вещо лице, сочещ 3800лв. пазарна стойност на имота към момента на придобиването му; че от придобиването на собствеността на апартамента до разпореждането с него ответниците са били в трудоспособна възраст, посочили са законни източници на средства за периода, който няма никакво отношение към деянието по присъдата на П.; притежаваното от ответниците имущество е над 60000лв., доходите им при всички случаи не биха се оказали достатъчни за придобиването му, ако се съобрази проверявания период от 25 години преди завеждането на иска, дори при вариант, съобразяващ действителната стойност на имуществото към момента на придобиването му; в разглеждания случай нито деянието, нито инкриминирания период, имат нещо общо с имуществото, придобивано от ответниците, особено в периода преди 05.ХІІ.2000г.; не може да се релевира и соченото от ищеца разследване срещу П. /по преписки в Р. В. – престъпление може да се докаже само пред съд, полицейските разследвания не са част от нито един от съставите на ЗОПДИППД/; искът е недоказан поради липса на няколко от изброените предпоставки по чл.28 ЗОПДИППД и на първо място от вида на престъплението, за което ответницата е осъдена, не може да се направи логическа връзка с някаква престъпна дейност, от която да се придобиват доходи, притежанието на незаконно ловно оръжие само по себе си не е престъпна дейност с доказан вредоносен резултат, каквото би било бракониерството например, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска.
В изложението на К. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в едно решение и едно определение на негови състави /последното – № 178/09.ІІІ.2009г. по гр.д. № 2894/2008г. І ГО – е постановено в производство по чл.288 ГПК, поради което то не формира съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – така ТР № 2/2010г. на ОСГТК/, приел, че следва да има връзка между конкретното престъпление, за което проверяваното лице е осъдено, и придобитото имущество. В противоречие с практиката на ВКС било и приетото по отношение на някои от процесните имоти, че от значение в настоящото производство е сумата, платена от ответниците за имотите при придобиване на ид.ч. от тях, данните от нот.акт № 171/2006г. и това е сумата 91.60лв., равна на данъчната оценка, наличието на друга пазарна стойност към този момент на прехвърлените в собственост обекти не води автоматично до оборване съдържанието на нот.акт в частта за цената /цитирани са разрешенията в шест решения на състави на ВКС/. Сочи се и че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, като се представят в тази връзка решения на СГС, САС и П., за които няма данни да са влезли в сила.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора материалноправен въпрос е формирана задължителна практика на ВКС с постановяването на решения по реда на чл.290 ГПК /по гр.д. № 1116/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 1417/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 1335/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 248/2011г. ІІІ ГО и др./, в които еднозначно е прието, че предпоставките за отнемане на имущество по реда на чл.28 ЗОПДИППД /отм./ са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3 ал.1 от закона или да е налице условие по чл.3 ал.2 от с.з. и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност; че установяването на законен източник за придобиване на имуществото, вкл. че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението за свързаност на имуществото с престъпната дейност; че когато не е установен законен източник на доходи за придобиване на имуществото съдът следва да изгради изводите за наличие на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението, и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Това разрешение на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав на ВКС на РБ споделя напълно, а в съответствие с него е и произнасянето от въззивния съд с атакуваното решение. Следва да се отбележи, че с представеното решение на състав на ВКС ІV ГО по гр.д.875/2010г. не се обосновава противоречива практика по посочения въпрос по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед т.1 от ТР № 2/2010г. на ОСГТК – тъй като касационното обжалване не е било допуснато по този въпрос.
Вторият поставен от касатора материалноправен въпрос относно придобивната цена на имотите е принципно съществен, но не е от значение за изхода на спора в разглеждания случай, тъй като то е обусловено от установено наличие на връзка между между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, чието отнемане в полза на държавата се иска.
По изложените съображения не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 185 от 02.ХІІ.2011г. по гр.д. № 513/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: