О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 15.03.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3307/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. § 74 ПЗР ЗИД, ДВ, бр. 86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., [населено място], приподписана от адвокат И. В.-П., срещу въззивно решение №1776 от 17.03.2017 г. по в. гр. дело №10256/2016 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № I-127-125 от 13.11.2015 г. по гр. дело № 4709/2015 г. на Софийския районен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. чл.5, § 3 и 4 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на служител на ответника, довело до нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок (незабавно) на искане за изменение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 17.11.2014 год.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на Република България, не е заявил становище в законоустановения срок.
Въззивният съд е приел, че Софийският районен съд не е съобразил законодателните изменения – влизане в сила на новите възможности за защита по исков ред по чл. 2б ЗОДОВ /на 15.12.2012 г./ и за защита по административен ред по чл. 60а и сл. ЗСВ /на 01.10.2012 г. Лицата, които отговарят на условията по чл. 2б ЗОДОВ и по чл. 60а ЗСВ, следва да предявят претенциите си за обезщетение за вреди в резултат на нарушаване на правото на гледане и решаване на дело в разумен срок по чл. 6, §1 от Конвенцията, по новопредвидения национален ред за защита, като спазят преклузивните 6-месечни срокове съгласно §34 ПЗР към ЗИДЗСВ или по §8 ПЗР към ЗИДЗОДОВ – ДВ, бр. 98 от 2012 г. Предвидените производства по посочените по-горе разпоредби представляват ефективни вътрешноправни средства за защита по отношение на оплаквания по чл. 6, §1 от Конвенцията за продължителност на производства, както и че те следва да бъдат изчерпани дори от жалбоподатели, подали жалби до ЕСПЧ преди тяхното въвеждане. В случая Е. М. не е подал заявление по реда на чл. 60а ЗСВ включително и към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция относно забавено правосъдие. По тази причина предявеният иск е недопустим.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на касатора твърди едновременно наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустим ли е искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вреди от нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок по чл. 6 §1 от Конвенцията, ако не са спазени изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и 2/ Допустим ли е иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, разглеждан по общия ред, за обезщетение за неимуществени вреди, резултат от бавно правосъдие, нарушаващи правото по чл. 6 пар. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи в хипотезата, когато квалифициран като иск по чл. 2б ЗОДОВ, разглеждан по специалния ред установен в ЗОДОВ, същият е недопустим заради отсъствие на абсолютните процесуални предпоставки очертани в чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Не е посочена и/или представена противоречива практика на ВКС с оглед твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1776 от 17.03.2017 г. по в. гр. дело №10256/2016 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Поставените въпроси са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд, поради което е налице общото основание за достъп до касационно обжалване. Не е налице обаче специалната предпоставка за достъп до касация. Това е така, защото въззивният съд се е произнесъл по повдигнатите въпроси, съобразявайки задължителната практика на Върховния касационен съд, която приема, че в чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ГПК има действие от датата на влизането и в сила. От влизането и в сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По приключени производства, искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт – § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). В останалите случаи – когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012 г. лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок на основание чл. 49 ЗЗД. В този смисъл е и решение № 579 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 377/2009 г. ІV г.о., както и решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр.д. № 92/2013 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, определение № 535 от 11.07.2014 г. по ч.гр. дело № 2927/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 579 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 377/2009 г. ІV г.о., решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр.д. № 92/2013 г. на ІV г.о., определение № 639 от 14.11.2014 г. по ч.гр. дело № 6003/2014 г. на І г.о., определение № 274 от 24.07.2017 г. по ч. гр. дело № 2532/2017 г. на ІІІ г.о., решение № 12 от 27. 01. 2016 г. по гр. д. № 4014/2015 г. на ІV г.о., решение № 210 от 15. 06. 2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ІІІ г.о. и др.
По никакъв начин не е обосновано и твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не става ясно защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касационно обжалване, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложеното води до извод за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1776 от 17.03.2017 г. по в. гр. дело №10256/2016 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.