О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
С., 17.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3248/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. В. Б. – от [населено място] срещу Решение №102 от 12.04.2013 г. по т.д. № 23/ 2013 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 1486 от 23.10.2012 г. по т.д. №2910/ 2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен за 68 367 щ.д. и за 72 000 евро искът по чл. 79 ал.1, вр. чл. 284 ал. 2 ЗЗД на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу А. В. Б. – от [населено място], за които суми искът е уважен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице критериите по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, описва фактите по делото, направените от първоинстанционния съд изводи, с които е съгласен, и на които противоречат тези на въззивния съд. Излага, че са решени въпросите: 1. Основателно ли е да се приеме, че е налице обвързаност между пълномощното за купуване на недвижими имоти и пълномощните за опериране със сметката, предвид времето на възникване на правоотношенията по упълномощаване за теглене на суми и мандатното правоотношение за купуване на имоти, 2. Следва ли въззивният съд да разглежда непредявени основания и служебно да установява нова фактическа обстановка, различна от приетата за безспорна между страните и подкрепена с писмени доказателства, неоспорени от страните и 3. Приложимо ли е правилото на чл. 301 ТЗ в случай на излизане извън обема на представителната власт по мандатното правоотношение и разходване на средства във връзка с изпълнение на поръчката. По първия въпрос жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК и сочи Р.№546/ 27.07.2009 г. по гр.д.№ 1698/2008 г. на ВКС, ГК и Р.№354/19.07.2010 г. по гр.д.№ 2722/2008 г. на ВКС,І г.о. По втория въпрос счита, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – Р.№86/20.05.2013 г. по гр.д.№143/ 2012 г. на ІV г.о., Р.№176/08.06.2011 г. по т.д.№1281/2010 г. на ІІІ г.о. и Р.№ 764/19.01. 2011 г. по гр.д.№1645/ 2009 г. на ІV г.о. По третия въпрос счита, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС:Р.№ 201/06.02.2012 г. по т.д.№ 87/2011 г. на ІІ т.о., Р.№57/07.06.2011 г. и Опр.№784/14.12.2010 г. по т.д.№463/2010 г. на ІІ т.о. Иска решението да се отмени и на основание измененията на ТЗ – Д.в. бр.20/28.02.2013 г. и предявените искове да се отхвърлят.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните правни въпроси са свързани с преценката на фактите и обстоятелствата по делото и не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който частично е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
Въпросът основателно ли е да се приеме, че е налице обвързаност между пълномощното за купуване на недвижими имоти и пълномощните за опериране със сметката на ищеца, предвид времето на възникване на правоотношенията, има значение за решаването на спора, но не обосновава основания за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 ГПК. Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. С поставения въпрос жалбоподателят обосновава твърдяни нарушения на закона – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, които не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Отсъствието на общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК изключва обсъждането на специфичните за основанието допълнителни предпоставки по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, подкрепени от жалбоподателя с посочената съдебна практика.
Въпросът следва ли въззивният съд да разглежда непредявени основания и служебно да установява нова фактическа обстановка, различна от приетата за безспорна между страните и подкрепена с писмени доказателства, неоспорени от страните, не е релевантен за спора, тъй като не съответства на данните по делото. Въззивният съд, сезиран с жалба от ищеца относно правилността на постановеното отхвърлително решение, има правомощие, като инстанция по същество, да подложи на самостоятелна преценка по свое убеждение доказателствата, събрани от първоинстанционния съд и когато стигне до други изводи, отменя решението като неправилно. След съвкупна преценка на доказателствата въззивният съд е приел, че мандатните правоотношения на страните не са приключили с купуването на недвижимите имоти, а са продължили с възложени на ответника други допълнителни действия във връзка с имотите, закупени с инвестиционна цел, като ответникът, за да се освободи от задължението по отчетната сделка, трябва да предаде на ищеца полученото от трети лица и това, което е получил от ответника, извън разходите, сторени за изпълнение на поръчката. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 284 ал. 2 ЗЗД, като е приел, че дадените от ищеца пълномощни за разпореждане с банковите му сметки предхождат възлагането на поръчката за купуване на имотите, че упълномощаване е налице само досежно купуването на имотите и липсват данни за обвързване на поръчката за купуване на имотите с пълномощните за разпореждане с банковите сметки, и тъй като ищецът не е установил факта, че сумите са предоставени по силата на договора за поръчка, е заключил, че за ответника не е възникнало задължение да даде сметка за получените суми. Въззивният съд е приел за основателно искането на ищеца ответникът да даде отчет за изтеглените в брой суми от банковите сметки, които не са послужили за изпълнение на поръчката, за което е изложил подробни съображения. Не се касае за разрешен от въззивния съд въпрос в смисъла, посочен от жалбоподателя: за превратно приета от съда фактическа обстановка, различна от безспорната между страните и подкрепена с неоспорени от тях писмени доказателства, а за несъгласие на жалбоподателя с направените в решението изводи, че за изпълнение на поръчката ответникът е изразходвал предоставени му от ищеца средства, за част от които е дал сметка на ищеца, за които искът е неоснователен, а за тези, за които не е представил доказателства, че ги е изразходвал в полза на ищеца, искът следва да се уважи. Посочените от жалбоподателя: Р.№86/20.05.2013 г. по гр.д.№143/ 2012 г. на ІV г.о.,Р.№176/08.06.2011 г. по гр.д.№1281/2010 г. на ІІІ г.о. и Р.№ 764/19.01.2011 г. по гр.д.№1645/2009 г.на ІV г.о. са за правомощието на въззивния съд да се произнася само по въведените в жалбата оплаквания, по каквито изложени от ищеца оплаквания въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение.
По въпроса приложимо ли е правилото на чл. 301 ТЗ в случай на излизане извън обема на представителната власт по мандатното правоотношение. Въпросът е важен, но не е релевантен за спора. Ответникът, оспорвайки предявения иск, е възразил, че за извършваните от него действия ищецът е знаел, като дадените пълномощни са със срок и с издаването на Пълномощно от 31.05.2007 г., ищецът е одобрил тегленето на суми от ответника, извършено въз основа на предишното пълномощно. Ищецът е заявил, че не е потвърдил извършените от ответника след 28.03.2007 г. действия без представителна власт, за които е узнал след предявяване на иска. Въззивният съд, като е приел, че мандатни отношения са установени за покупка на недвижимите имоти, продължили с възложени други допълнителни действия във връзка с имотите, като ответникът трябва да даде на ищеца сметка за предоставените суми, извън сторените за изпълнение на поръчката разходи, е аргументирал, че не може да се приеме за одобрение от ищеца на извършените разходи въз основа на Пълномощно от 28.03.2007 г. с даденото Пълномощно от 31.05.2007 г., поддържано от ответника на основание чл. 301 ТЗ. От изложеното следва, че както и да се реши въпросът приложимо ли е правилото на чл. 301 ТЗ, това няма да се отрази на изхода на делото, по което безспорно е установено, че по създадените мандатни отношения за покупка на недвижими имоти и за възложени други допълнителни действия на ответника във връзка с имотите, последният не е дал отчет на ищеца. Дори да се приеме, че ищецът е одобрил тегленето на суми от банковата му сметка от ответника през посочения период, от това не следва, че ответникът не следва да изпълни задължението по чл. 284 ал. 2 ЗЗД – въпросът не е определящ за формиране на изводите на въззивния съд. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Искането за отмяна на решението на основание изменението на ТЗ- Д.в.бр.20/28.02.2013 г. е неоснователно, тъй като същото не касае спора на страните: изменени са чл. 608 ал.1 ТЗ (неплатежоспособност), чл. 645 ТЗ( прихващане), чл. 646, чл. 647 и чл. 649 ТЗ – установителни искове за недействителност на действия и сделки, и отменителни искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №102 от 12.04.2013 г. по т.д. № 23/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: