О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 18.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1030 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4365 от 22.VІІІ.2012 г. на едноличния търговец С. И. Д. от [населено място], осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Агро-С. Д.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против въззивното определение № 248 на Ловешкия ОС, ГК, от 10.ІV.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 146/2017 г., с което е била оставена без уважение негова частна въззивна жалба срещу определение № 1/7.ІІІ.2017 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – [населено място] за отказ да бъде вписан Анекс към договор за аренда – акт № 7, т. ІІІ, рег. № 874/7.ІІІ.2017 г. на нотариуса Н. Т. /с рег. № 481 на Нотариалната камара/ по заявлението на настоящия частен касатор с вх. № 1089/7.ІІІ.2017 г.
Оплакванията на ЕТ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение на Ловешкия ОС в противоречие с материалния закон. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото на съдията по вписванията при РС-Ловеч „за извършване” на поисканото вписване на процесния анекс към договор за аренда в земеделието.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба подателят й С. Д. /арендатор/ обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определения на състави от неговите гражданска и търговска колегии по следните три материалноправни въпроса:
1./ „За да се впише в нотариалните книги продължаване на срока на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи удостоверяващи правото, че арендаторът притежава повече от 50% ид. части от имота, предмет на арендния договор, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на арендодателя /а не „на арендатора”, както погрешно сочи частния касатор – бел. на ВКС/ на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?”;
2./ „Непредставянето от страна на заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, води ли до нередовност на заявлението – съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията и следва ли да бъде постановен отказ на вписването?”;
3./ „Следва ли разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ да бъде прилагана и по отношение на анексите по чл. 18 от същия закон, сключени към първоначалните договори за аренда или същата се прилага само за нови арендни договори, сключени след влизане в сила на промяната в специалния закон /И.. ДВ, бр. 13 от 7.ІІ.2017 г. – бел. на ВКС/?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на варненския едноличен търговец С. Ив. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч, съобразен с действащата към датата на постановяването му редакция на специалния Закон за арендата в земеделието, /вкл. новелата на чл. 3, ал. 4 от същия/, въззивната инстанция е приела в мотивите, изложени към атакуваното определение, че по постъпилото заявление за вписване продължаване на срок на аренден договор не е била ангажирана информация относно това дали арендодателят М. Н. К., действащ чрез пълномощницата си С. М. И., като наследник на техния общ наследодател Х. А. К., има качеството на единствен съсобственик или той е съсобственик при подписването на въпросния анекс към договор за аренда на земеделски имот – акт № 7, том ІІІ, рег. № 874/2017 г. „и в случай, че е съсобственик, упълномощен ли е от останалите, притежаващи общо с него повече от 50% идеални части от описаните имоти”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва за е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тази плоскост в процесния случай се констатира, че всеки един от трите релевирани от настоящия частен касатор правни въпроса се отнася до правилността на атакуваното въззивно определение. Следователно, при липсата на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, се явява безпредметно обсъждането дали е налице допълнителната предпоставка по т. 1 на същия законов текст относно приложимостта на частното касационно обжалване. При позоваване на практика на ВКС, създадена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, която обаче предшества актуалното към случая изменение в чл. 3 от специалния Закон за арендатав земеделието, в сила от 7.ІІ.2017 г., обективно не съществува възможност за съпоставка между обжалваното в настоящето частно касационно пр-во въззивно определение, от една страна, и посочените от ЕТ частен касатор три определения на състави от неговата гражданска и търговска колегии – от друга, с оглед разкриване на твърдяното в частната касационна жалба противоречие помежду им.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 248 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 10.ІV.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 146/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2