3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 19.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 215/2011 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Делото е образувано по иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Д. К. от[населено място] и [фирма],[населено място], на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, за отнемане на имущество на обща стойност 435 035.84 лв., включващо конкретно описани недвижими имоти в[населено място], налични суми по банкови сметки и др.. С молба вх. № 8420/4. 10. 2010 г., на основание чл. 29 ЗОПДИППД, в производството е встъпило лицето [фирма],[населено място], като е предявило иск за установяване на правото му на собственост върху недвижимите имоти, обект на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. Силистренският окръжен съд, с определение от 17. 11. 2010 г., е конституирал [фирма],[населено място] като главно встъпила страна в производството по делото и указал на дружеството да плати държавна такса в размер на 1% от данъчната оценка на недвижимите имоти. С молба вх. № 1771/ 7. 12. 2010 г. [фирма] е поискало да бъде освободено от внасяне на държавна такса, което искане е оставено без уважение от Силистренският окръжен съд с разпореждане от 7. 12. 2010 г. по гр. д. № 254/2010 г.. Срещу разпореждането е подадена частна жалба, за разглеждането на която е образувано ч. гр. д. № 674/2010 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Същият съд с определение от 5. 1. 2011 г. е потвърдил разпореждането на Окръжен съд Силистра.
Производството по настоящото дело по описа на ВКС е образувано по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определението на Апелативен съд Варна по ч. гр. д. № 674/2010 г.. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с частната жалба са подадени писмени отговори от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и от [фирма],[населено място], с които се оспорва частната жалба като недопустима поради липса на основания за допускане на касация, и като неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Апелативният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на искането на [фирма] да бъде освободено от държавна такса, тъй-като предявените от същото дружество искове са извън хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Разпоредбата има предвид искове за вреди от непозволено увреждане в резултат на престъпление, установено с влязла в сила присъда, а в случая са предявени установителен иск срещу Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и осъдителен иск срещу [фирма] за признаване собствеността върху недвижими имоти на [фирма] и предаване на владението им.
Необосновано е искането на жалбоподателя за допускане на касация на определението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практикакта на ВКС. Представените от жалбоподателя две определения на състави на касационния съд не представляват задължителна съдебна практика, която има предвид чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а наред с това, съображенията на съда, изложени в мотивите на тези определения, са неотносими към настоящия процесуалноправен въпрос.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето по въпроса за дължимост на държавна такса да е от значение за точното прилагжане на закона и развитието на правото. Освобождаването от държавна такса е уредено в чл. 83 ГПК и предпоставките са изрично регламентирани. Тъй-като предявените от [фирма] искове са извън хипотезите на чл. 83, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът е приложил точно закона като е отказал освобождаване от държавна такса. Необосновано е позоваването на чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК по аналогия. Нормата е специална и предвижда, че по искове, заведени от прокурор, не се дължи държавна такса. [фирма] е търговско дружество и предявените от него искове са в това му качество на търговец с предмет право на собственост, за които се дължи държавна такса на общо основание.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 5. 1. 2011 г. по ч. грл. д. № 674/2010 г. на Апелативен съд[населено място] по частната жалба на [фирма],[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: