О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр.София, 02.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4354 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. против решение № 670 от 2.05.2017 г., постановено по гр.д. № 1328 по описа за 2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение №932 от 25.3.2008 г. по гр.д. №4314 по описа за 2007 г. на Варненския районен съд, Вещно отделение, двадесети състав, за отхвърляне на предявения от Т. К. Т. против В. Н. Ф. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на 12 000 лв. обезщетение за ползване на собствения на ищеца имот, представляващ една осма идеална част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], заедно с една втора идеална част от втория етаж от построената в дворното място сграда за периода от юни 2005 г. до май 2007 г.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Допустимо ли е съдът да квалифицира предявения иск по чл.59 от ЗЗД, когато той е поискал възстановяване на собствеността му и обезщетение за вреди?
2. Има ли касаторът право на иск за обезщетение за обедняване на неговия наследодател А. Д. за сметка на обогатяването на ответника, след като ответникът го е възпрепятствал да ползва три четвърти идеални части от втория етаж на основание запазено право на доживотно ползване?
3. Допустимо ли е без да бъде обявена по съдебен ред нищожност на нотариален акт, съдът да не спазва доказателствената му сила на официален документ за продажба на съсобствена идеална част от втория етаж като семейна имуществена общност и да приеме, че праводателят продава лична идеална част от втория етаж?
4. Допустимо ли е образуването на няколко производства по иск за собственост и обезщетение за неоснователно ползване на втория етаж от ответника?
5. Допустимо ли е касаторът да предяви иск за обезщетение като наследник на починалия Д. по чл.32, ал.3 от ЗЗД, след като неговото заболяване е доказано?
6. Допустимо ли е намаляване на сумата на исканото обезщетение във въззивната инстанция с оглед правилото на чл.116, ал.1 от ГПК/отм./? Варненският окръжен съд е приел, че е недопустима промяната на размера на исканото обезщетение.
Ответникът по касационната жалба В. Н. Ф. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В последната си молба от 15.06.2007 г. за уточнение на иска Т. Т. е заявил, че се счита за собственик на процесния имот в качеството си на наследник на своя брат, тъй като всички сделки, от които произтича основанието за собственост на ответника, са нищожни или унищожаеми. Имотът обаче се ползва от ответника, с който той не се намира в наемни правоотношения, както е посочил в друга молба-уточнение от 4.06.2007 г. При тези твърдения на ищеца съдилищата правилно са определили, че правната квалификация на предявения иск е разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Поисканото от касатора обезщетение е заради твърдяното неоснователно обогатяване на ответника, който не е собственик и ползва без основание вещта, собственост на обеднелия ищец. Ето защо разрешението на въззивния съд по първия въпрос на касатора съответства на процесуалния закон и съдебната практика, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
За да остави в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск, въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на имота, тъй като правото му на собственост е отречено с две влезли в сила решения. Констатирал е, че са отхвърлени също и исковете му за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 1983 г. поради противоречие със закона и за унищожаване на същата сделка на основание чл.31 от ЗЗД поради това, че прехвърлителят А. Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си. Следователно въззивният съд е основал решението си на силата на присъдено нещо на предходните съдебни решения между страните. С тези решения не само е отречено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, но и са преклудирани всички негови възражения и доводи относно нищожността или унищожаемостта на сделките, от които ответникът черпи своето право на собственост. Отхвърлени са със сила на присъдено нещо и доводите и възраженията на касатора, които се съдържат във формулираните от него трети и пети въпрос на изложението. Затова неговото тълкуване на нотариалния акт, съдържащ договора за продажба от 1992 г. вече не може да се обсъжда и да бъде възприето. Възражението за унищожаемост на сделките поради невъзможността на починалия прехвърлител да разбира или да ръководи действията си окончателно е прието за неоснователно с влезлите в сила решения. След като разрешенията на третия и петия въпрос вече са дадени и те съответстват на изводите в обжалването решение, касационно обжалване по тези въпроси не може да се допусне.
Във втория въпрос на касатора се съдържа друго фактическо основание, на което искът не е бил предявен и съответно това основание не е било обсъждано от съдилищата. Затова отговорът на този въпрос не е относим към спора и не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд. За пълнота на изложението следва да се посочи, че правото на ползване е било погасено със смъртта на ползувателя съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, поради което касаторът не е наследил това право, за да може да базира на него своята претенция за неоснователно обогатяване.
Възприетото по делото разрешение на четвъртия въпрос на касатора относно твърдяната от него необходимост от съединение и съвместно разглеждане на исковете за собственост с исковете за обезщетение за ползването на същия имот не противоречи на практиката на ВКС и отговаря на предоставената от чл.103, ал.2 от ГПК/отм./ процесуална възможност на съда да разделя делата и на изискването на чл.182, ал.1, б. „г” от ГПК/отм./. да спира производството, когато е налице преюдициален спор. Въззивният съд се е съобразил с преюдициалното значение на спора относно собствеността, като е спрял производството по иска за заплащане на обезщетение до разрешаване на този спор. Касаторът неправилно тълкува решение №1109 от 10.05.1996 г. по гр.д. №519 от 1995 г. на Четвърто Г.О. на ВС в смисъл, че съединяването на делата е задължително. Решението касае друг проблем-недопустимостта да се съчетават едновременно установителен и осъдителен иск за защита на едно и също право на собственост.
Причината касаторът да постави шестия въпрос е отказът на въззивния съд да допусне увеличение на иска до 14 288 лв. и изменението му за друг период-от 1995 до 2006 г. Формулираното искане на касатора в последното публично заседание пред въззивната инстанция не е само увеличение на иска по размер, но и изменение на неговото основание и период. Затова при произнасяне по това искане не е приложима разпоредбата на чл.116, ал.1, изречение второ от ГПК/отм./ и цитираната от касатора практика във връзка с тази разпоредба, а нормата на изречение първо на същия член, която забранява изменение на основанието пред втората инстанция. Ето защо и по този въпрос разрешението на въззивния съд съответства на процесуалния закон.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 670 от 2.05.2017 г., постановено по гр.д. № 1328 по описа за 2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение №932 от 25.3.2008 г. по гр.д. №4314 по описа за 2007 г. на Варненския районен съд, Вещно отделение, двадесети състав, за отхвърляне на предявения от Т. К. Т. против В. Н. Ф. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на 12 000 лв. обезщетение за ползване на собствения на ищеца имот, представляващ една осма идеална част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], заедно с една втора идеална част от втория етаж от построената в дворното място сграда за периода от юни 2005 г. до май 2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: