О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 21.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.11.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 4587 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№22706 от 26.07.2016г., подадена от П. М. И., чрез адв. А. Б., против определение №1593 от 12.07.2016г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено по в.ч.гр.д.№3145/2015г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 21.04.2015г., постановено по гр.д.№16603/2014г. по описа на Районен съд-Пловдив, за прекратяване производството по делото по отношение на ищеца П. И. поради отказ от предявения иск.
Жалбоподателят прави оплаквания, че постановеното определение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като /цитирам/:
„Поставям на вниманието нда ВКС първи въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС,а именно:
1.При установяване на фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД относими ли са личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено да подпише молба за отказ и въвеждането в заблуждение на ищеца следва ли да се преценява принципно с оглед личността му или то представлява конкретно състояние на заблуждение, което мотивира ищеца да подпише процесната молба за отказ от иска?/въпрос по член 280,ал.1,т.1 ГПК/”,позовава се на решение №2019 от 19.01.2015г. на ВКС по гр.д.№1930/2014г., ІІІ г.о.;
„2.Съдът изследва ли валидността на процесуалните действия, както и това дали те не са извършвани при грешка или измама, след като има данни за това?/въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК/.”
С решаващите си мотиви,като е взел предвид и заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-почеркова експертиза,според която в депозираната по делото молба, подписът е изпълнен от П. М. И., въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е доказал твърдението си за неподписването от страна последния на молбата за отказ от иска.Съдът е стигнал до извода,че заявеният отказ от предявения иск от П. М. И. срещу ответника Т. П. М.,с депозираната по гр.д.№16603/2014г. по описа на Пловдивски районен съд,VІгр.с. молба от 20.04.2015г. по делото, се явява валиден и може да послужи за прекратяване на производството по делото.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, така формулираните от жалбоподателя като правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, тъй като такива не са разрешавани с обжалвания съдебен акт, не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда. Изложените доводи в подкрепа на така формулираните въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно приетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1593 от 12.07.2016г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено по в.ч.гр.д.№3145/2015г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: