Определение №232 от 26.2.2013 по гр. дело №1232/1232 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 232
С., 26.02. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1232/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Х. К. срещу решение №109/02.07.2012 год. постановено по гр.д. № 197/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което се потвърждава решение №4280/2011 год. на РС [населено място], с което се признава за незаконно и се отменя уволнението на М. А. П. извършено със заповед №538/24.11.2011 год. на Управителя на [фирма] [населено място], същата е възстановена на длъжността „инженер дизайн” в отдел „И.” и дружеството е осъдено да й заплати сумата 2967,17 лв. , съставляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконното уволнение за периода от 25.11.2011 год. до 01.03.2012 год. След частична отмяна на първоинстанционното решение по иска с пр. осн. чл. 344,ал.1 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ в отхвърлителната му част, са присъдени още 2 654,83 лв. обезщетение.Присъдени са разноски.
Ответникът по касация М. А. П. , чрез адв. А. С. от [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване , както и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, не са налице предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал три правни въпроса , както следва:
1.Относно момента на попадане под защитата на чл. 333,ал.4 КТ на председателя на Синдикалната секция и секретаря – от момента на създаването на секцията или от момента на уведомяването на управителя на дружеството настъпва тя ?
2.Може ли да се приеме, че управителя на дружеството е уведомен за създаване на синдикалната секция в дружеството без да е уведомен лично по надлежния ред ?
3.Допустимо ли е да се прави поправка в исковата молба в открито съдебно заседание пред Окръжен съд , след като такава поправка не е направена пред първата инстанция до приключване на съдебното дирене.
К. счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото , доколкото по тях липсва практика на ВКС. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да се допусне въззивното решение до касационно обжалване, касаторът следва да е формулирал правни въпроси, които да са били предмет на разглеждане във въззивното решение и да са обусловили изхода на делото.Необходимо е също така да е обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 3 ГПК. В случая касаторът е формулирал правни въпроси, но не е обосновал посоченото от него допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване . Една от хипотезите на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е по съответния въпрос да не е създадена съдебна практика като цяло , а не конкретно съдебна практика на ВКС и то от задължителен характер и то когато съответната норма е непълна, неясна и се нуждае от тълкуване.
Настоящия случай не е такъв.
По първия поставен въпрос съществува многобройна и непротиворечива съдебна практика, според която определящ е момента на създаване на съответната синдикална структура, а не уведомяването на съответния работодател за нейното съществуване. В този смисъл въззивният съд правилно е приел, че преди да пристъпи към уволнение работодателят е длъжен да изиска информация относно това дали работникът или служителят на който трудовият договор предстои да бъде прекратен, се ползва от закрилата по чл. 333,ал.3 КТ и ако се установи, че такава съществува, да поиска съгласието на съответния синдикален орган за това. Отделен е въпроса, че ако момента с който законът свързва създаването на съответната синдикална структура е спорен, същият следва да бъде установен с допустимите доказателствени средства като последното е в тежест на служителя или работника, който се позовава на съответната закрила и което в случая е сторено.
Предвид възприетия в практиката отговор на този въпрос не се налага отговор на втория формулиран въпрос, относно това как следва да бъда уведомен работодателя за създадената синдикална организация.
По отношение на третия въпрос критерият на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК също не е изпълнен. Практиката приема, че няма пречка исковата молба да бъде поправена и пред въззивната инстанция когато става въпрос за фактическа грешка, която не променя отправеното до съда искане. В случая поправката е на исковия период досежно претендираното обезщетение по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1,т.3 КТ като вместо от 25.11.2011 год. до 25.05.2011 год. е уточнено, че става въпрос за периода от 25.11.2011 год. до 25.05.2012 год. Очевидно е, че става въпрос за грешка при изписването на годината, фиксираща края на исковия период , доколкото е нелогично края на този период да предхожда неговото начало.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване и такова не следва да се допуска.
Предвид изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 270 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109/02.07.2012 год., постановено по гр.д. № 197/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на М. А. П. от с. гр. направените в производството разноски в размер на 270 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: