О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 232 ,
гр. София ,26.03.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1552/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Е. К. Т. и К. К. К. са подали касационна жалба срещу решение № 1135 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 2548 от 2009 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, 9 състав, с което е отменено решение № 1868 от 3.07.2008 г. на Пловдивския районен съд ,10 състав по гр.д. № 2831 от 2007 г. В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Е. К. Т. и К. К. К. се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК считайки, че Пловдивския окръжен съд е постановил решение, което противоречи на решенията по аналогични случаи и следователно е в противоречие с трайната съдебна практика, формирана от ВКС и окръжните съдилища по следните въпроси: следва ли да се признае правото на собственост при спор за граници ; какъв е фактическият състав на оригинерното придобиване на част от недвижим имот. Представени са съдебни решения.
Ответниците М. А. Ч., Н. А. К. и Д. А. Ч. са представили отговор , в който развиват становище за недопустимост на касационното обжалване като подробно разглеждат аргументите на касаторите за допускане на касационното обжалване и ги съпоставят с представените съдебни решения.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Е. К. Т. и К. К. К. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси.
Пловдивския окръжен съд е разгледал заявеният иск по чл.108 ЗС от касаторите и е счел същия за неоснователен като е обърнал внимание, че ищците не установяват правото на собственост върху претендираната част от източния магазин, която ответниците владеят като собственици.
Същността на спора се състои в неуточнената според ищците граница между двата съседни магазина, които са получени от праводателите на страните по силата на доброволна делба от 26.07. 1996 г. при която В. И. В., който заедно със съпругата си И. Р. В. е сключил договор за продажба с касаторите- ищци/ н.а. № ….., т….., рег. №……, н.д. № …… от ……. г. /е придобил магазин с площ от 171 кв.м. при съответни граници, а М. А. Ч. е получила магазин с площ от 135 кв.м. В обстоятелствената част на исковата молба подържат, че поради неправилно поставена масивна разделителна стена ответниците М. А. Ч. и Н. А. К. и Д. А. Ч. ползват тридесет и пет кв. м. от техния магазин. Изслушани са няколко технически експертизи като всяка една от тях е посочвала разлики в площта на магазините във вреда на този на ищците. Въззивният съд обаче е преценил след изслушването на свидетелите, че при изграждането на преградната стена през 1996 г. са участвали двамата съсобственици и че от тогава до сега двата магазина се владеят в тези граници, които са и границите на общият документ за собственост- договора за доброволна делба. Съобразено е че недвижимият имот се индивидуализира с границите , а не с площта си. Касаторите са придобили имота в тези рамките, в който го е притежавал и техния праводател.
Настоящия състав намира изводите , направени във въззивното решение за съответни на съществуващата практика. Няма спор, че ищците се легитимират като собственици на магазина на деривативно основание , и че те са придобили вещта в този вид, в който я е притежавал техния праводател. В гражданския процес всяка от страните търси защита на претендираните от нея материални права и носи доказателствената тежест да установи твърденията си, поради което и изложените от касаторите съображения за житейска справедливост не могат да бъдат обсъждани при положение, че са налице законовите основания за отхвърляне на иска. Липсва противоречие с трайната съдебна практика и относно извода, че недвижимите имоти се индивидуализират със своите граници, а не с площта си.
По тези съображения настоящия състав намира , че не следва да се допуска касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като не са налице предпоставките за това, а именно различно разрешение на сходни казуси по поставените правни въпроси.
Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят направените от М. Ч. разноски в размер на 500 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № 008841 от 15.11.2010 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1135 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 2548 от 2009 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, 9 състав по касационната жалба на Е. К. Т. и К. К. К. .
ОСЪЖДА Е. К. Т. с ЕГН [ЕГН] и К. К. К. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на М. А. Ч. направените по делото разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: