4
Определение на Върховния касационен съд ІІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
С., 28.0.4.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д.N 657 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Т. С. от [населено място] срещу определение от 1.06.2010 г. по гр.д. № 828/2007 г. на Софийски градски съд, с което е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК производството по делото. Позовава се на това, че решението по гр.д. № 5097/2007 год. на Софийски районен съд не е преюдициално по отношение на спряното дело и моли определението като незаконосъобразно да бъде отменено.
Частната жалба са подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема за установено следното:
Частната жалба е основателна.
Гр.д.№ 828/2007 год. на Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба на С. А. Г. срещу решение по гр.д. № 1355/2000 г. на Софийски районен съд, с което предявеният от К. Т. С. срещу С. А. Г. иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН е уважен. Признато е за установено, че саморъчно завещание от 22.03.1999 г., с което З. И. Г. е завещал цялото си имущество на С. А. Г. е нищожно на основание чл.42, б.”б” ЗН, поради това че не е написано и подписано от завещателя.
Софийски градски съд е спрял производството по делото до решаване на гр.д. № 5097/2007 год. по описа на Софийски районен съд, образувано по предявения от С. А. Г. срещу К. Т. С. иск за обявяване нищожност на завещателно разпореждане, съставено в полза на К. С., поради това, че не е написано и подписано от завещателя З. Г., като е изложил съображения, че от разрешаване на въпроса за действителността на завещанието в полза на К. С., зависи легитимацията й да оспорва валидността на завещанието, съставено в полза на С. Г.. Според съда налице е връзка на преюдициалност между двете дела, тъй като въпросът за легитимацията на жалбоподателката е обуславящ по отношение иска, с който оспорва валидността на завещанието, съставено в полза на С. Г..
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че определението е незаконосъобразно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството се спира, когато пред същия или друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основанието за спиране е налице, тогава когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.
В случая производството по гр.д. № 5097/2007 г. на Софийски районен съд е образувано по предявеният от С. А. Г. срещу К. Т. С. иск за обявяване нищожност на завещателно разпореждане, съставено в полза на С., а производството по спряното дело е по предявения от К. С. срещу С. Г. иск за обявяване нищожност на завещателно разпореждане, съставено в полза на Г.. Правен интерес от предявяване на установителен иск е винаги налице когато се оспорва съществуването на дадено правоотношение. Такова оспорване жалбоподателката е заявила и това е достатъчно да обуслови правеният й интерес от иска за обявяване недействителност на завещанието, съставено в полза на С. Г.. Сочената от въззивния съд преюдициалност не е налице, тъй като разрешаването на спора относно действителността на завещателното разпореждане в полза на жалбоподателката не е обуславящо спрямо иска за нищожност на завещателното разпореждане в полза на Г.. Това е така, защото всеки от ищците по двете дела има правен интерес да установи, че е нищожно завещанието, съставено в полза на другия и в този смисъл решението по едното дело не е обуславящо за другото. Това произтича от крайния изход по всяко едно от делата. Уважаването или отхвърлянето на иска по едното дело не ще има значение за правилното решаване на другото дело. При уважаване на исковете по двете дела съставените в полза на С. и Г. завещателни разпореждания ще бъдат недействителни, а при отхвърлянето им ще намерят приложение разпоредбите на Закона за наследство относно валидността на предходното завещание.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема, че липсва връзка на преюдициалност между двете дела при която решението по гр.д. № 5097/2007 год. на СРС да е от значение за правилното решаване на спряното дело, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 1.06.2010 г. по гр.д. № 828/2007 г. на Софийски градски съд, с което е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: