О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 29.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №1373 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], с вх.№578 от 21.01.2013 год. на ВКС, срещу Определение №1147 от 27.12.2012 г. по ч.т.д.№950/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което частната му касационна жалба срещу Определение №14805 от 20.09.2012 г. по ч.гр.д.№638/2012 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ „в” състав е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Съставът на Второ търговско отделение е приел, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл.417, т.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение н чл.274, ал.3,т.2 ГПК. Подържа, че определението, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК е преграждащо, относимо към развитие на заповедното производство.
Ответникът „Социални дейности на МО”, [населено място] не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение е приел, че определенията на въззивните съдилища, постановени по реда на чл.419, ал.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване. Те не попадат в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. С тях въззивните съдилища не се произнасят по частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитието на делото – чл.274, ал.3,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че с тези определения се прегражда развитието на друго производство по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, в което производство съдът следва да се произнесе по същество. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.419, ал.1 ГПК, не разрешават спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а са относими към изпълнението на присъденото в това производство вземане.
В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС-вж. Определение №204 от 11.03.2010 г. по ч.т.д.№19/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №245 от 12.03.2010 г. по ч.т.д.№148/2010 г. на ВКС, І Т.О., Определение №174 от 07.02.2011 г. по ч.т.д.№53/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №436 от 05.07.2012 по ч.т.д.№294/2012 г. на ВКС, І Т.О., Определение №292 от 07.05.2012 г. по ч.т.д.№270/2012 г. на ВКС, І Т.О., Определение №248 от 24.04.2012 г. по ч.т.д.№217/2012 г. на ВКС, І Т.О., Определение №164 от 04.03.2013 г. по ч.т.д.№1084/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др..
Определението, с което Софийският градски съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийския районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС, е без значение и не е създава висящност на касационното производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1147 от 27.12.2012 г. по ч.т.д.№950/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: