О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232/03.04.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети март , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 93 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 20.12.2010 год. решение на Търговищки окръжен съд , Гражданска колегия – 3 състав, по гр.д. № 347 / 2010 год., с което е обезсилено постановеното от Търговищки районен съд решение № 1884 / 03.08.2010 год. по гр.д.№ 397 / 2010 год. в частта , в която е отхвърлена молбата на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за допълване на решение № 397 / 10.06.2010 год. и делото е върнато за произнасяне от съда по обективирания в молбата на страната предмет на исканото допълване – присъждане неустойка за забава в изплащането на девета годшина разсрочена вноска от цената по приватизационния договор , за периода от 21.10.2008 год. до окончателното плащане, с указания за отстраняване нередовности на исковата молба , в частта касаеща исканото допълване . К. обосновава неправилност на въззивното решение поради постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , като намира недопустимо отстраняване нередовност на исковата молба в производство по допълване на решението по реда на чл.250 ГПК . В тази връзка формулира и правен въпрос за допустимост на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – от значение за развитието на правото : допустимо ли е въззивният съд да следи за редовността на исковата молба извън предмета на постановеното първоинстанционно решение по съществото на иска , т.е. в частта в която първоинстанционният съд се е произнесъл отказвайки допълване на съдебното решение .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 , като е насочена срещу валиден , допустим и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение , в частта в която съдът се е произнесъл отхвърляйки молба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол с правно основание чл.250 от ГПК , въззивният съд е приел, че първоинстанционният недопустимо се е произнесъл по молба с различен от посочения от страната предмет : вместо по иск за неустойка за забава в издължаването на вноска от продажната цена по сключения между страните приватизационен договор , за част от исковия период , считано от 21.10.2008 год. до окончателното й заплащане, съдът се е произнесъл по молба за присъждане на законна лихва за същия период , върху присъдената за периода от 13.08.2008 год. до 20.10.2008 год. неустойка от 976,30 щ.д. . К. не оспорва извода за разминаването между предмета на искането на страната и предмета на произнасянето на съда , достатъчно за което е квалифицирането на основанието за вземането от страната – като неустойка за забава , изчислима съгласно клаузите на сключения договор , спрямо квалифицираното от съда – законна лихва върху неустойка за забава . Формулираният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК касае дадените от въззивния съд указания , с оглед нередовността на иска, по който ищецът е претендирал произнасяне с допълнително решение по чл.250 от ГПК . В този смисъл въпросът е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд – за произнасяне на първоинстанционния съд по различен от предявения с молбата по чл.250 от ГПК предмет . Това единствено е основанието за обезсилване на постановеното решение и спрямо същото нередовността на иска в частта, касаеща производството по чл.250 от ГПК , е ирелевантно . Отделно от това , не се касае за предоставена с указанията на въззивния съд повторна възможност на страната да отстрани нередовност на исковата молба , а се напътва първоинстанционния съд към изпълнение на задължението му за проверка по чл.129 вр. с чл.127 ал.1 т.3 ГПК . С оглед липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – свързан с предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда / липсват изобщо правни аргументи по приложението на посочената за тълкуване процесуална норма – чл.250 от ГПК , предвид предмета на произнасянето на въззивната инстанция / , е изключено разглеждането на допълнителен селективен критерий за допустимост . Такъв не е дори формално надлежно посочен, доколкото страната се позовава на значение на въпроса за „ развитието на правото „ , но не и за „ точното прилагане на закона „ , макар да формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване, съгласно т.4 на преждепосоченото тълкувателно решение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Търговищки окръжен съд , Гражданска колегия , 3 състав , постановено на 20.12.2010 год. по гр.д. № 347 / 2010 год. .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :