3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№232
С., 31,03,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2138/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 70 от 13.03.2014г. по т.д.26/14 на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касация- И. – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал,че e налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Страната накратко е възпроизвела изложената в касационната й жалба интерпретация на мотивите на въззивния съд, свързани с приетото за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност.Посочено е лаконично, че съществуващата съдебна практика на ВКС не коментирала въпроса – „ Възможно ли е да се породят целените правни последици от прихващане с погасено по давност вземане, стига то да е могло да бъде извършено преди изтичане на давността”.Възпроизведен е текстово чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
За да отмени решението на първостепенния съд и да отхвърли предявените от [фирма] – [населено място] частични искове с прано основание чл.79,ал.1ЗЗД вр. чл.266,ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че направеното от ответника извънсъдебно прихващане е породило правни последици, като подробно в тази връзка е обосновано наличие на изискуемост на активното вземане, произтичащо от неустойка за забава по процесния договор за строителство. С оглед това, съдът е извършил преценка за погасяване вземането на ищеца в резултат на осъщественото прихващане. Така е обоснована неоснователност на предявените искове. Съдът по отношение направеното от ищеца възражение за погасяване по давност на възражението за прихващане на ответника е приел, че то е неоснователно, тъй като изявлението за прихващане не е било погасено по давност към момента, в който е било направено. Съдът е приел още, че дори и насрещното вземане да е погасено по давност, то с оглед разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането е допустимо.
Дори и да бъде изведен правен въпрос от така формулираното от касатора по чл.280, ал.1 ГПК, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че поставения от него въпрос не е обоснован с конкретните посочени решаващи изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното твърдение че по въпроса нямало съдебна практика, след като страната не е изложила никакви твърдения за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 13.03.2014г. по т.д.26/14 на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: