3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 07.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 46 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. И. против решение №144/05.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 363/2010 г. от Окръжен съд – Ямбол.
С писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационната жалба В. И. В. оспорва наличието на касационни основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивния съд е приел, че иска за делба по отношение на недвижимия имот, спорен във въззивното производство, представляващ апартамент в[населено място], придобит по време на брака между страните, е неоснователен. За да достигне до този краен извод, въззивния съд е приел от фактическа страна, че жилището е придобито по време на брака между страните, въз основа на договор за замяна с друг апартамент, също придобит по време на брака между страните, но заплатен със средства, лични на В. В., дарени му от неговия баща, който внасял средства в личната сметка на В. от 1975 г., като гражданския брак между страните е бил сключен през 1982 г. Първият закупен от страните апартамент е през 1989 г., като средствата за неговото закупуване са заплатени изцяло от сметката на В., внесени от неговия баща, като през същата година е извършена и замяната с процесния апартамент, като сумите за доплащането също са заплатени от сметката на В., със средства, дарени лично на него от баща му. Намерението за дарение, лично на съделителя В. В. от страна на неговите родители, съдът е обосновал от безспорния по делото факт, че спестовния влог е открит на името на В. В. от неговите родители през 1975 г., докато брака е сключен седем години по-късно – през 1982 година, както и от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, в тази насока, за обстоятелството, че сумите са дарени лично на В. и след сключването на брака между страните. Въз основа на горното, въззивния съд е приел за оборена презумпцията на чл.19, ал.1 от СК /отм./ и е налице пълна трансформация на лично имущество, по отношение на този апартамент. По отношение на останалите недвижими имоти и движимите вещи, по отношение на които е допусната делба между страните, решението на районния съд е влязло в сила.
В изложението на касационните се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуално правен въпрос, противоречиво разрешавани от съдилищата, касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Сочените материалноправни въпроси са: налице ли е пълна трансформация на лично имущество при положение, че средствата за закупуването на имот, в режим на СИО, са осигурени изцяло от родителите на единия от тях с дарствено намерение, както и по отношение на доказателствената тежест по отношение на обстоятелството в чия полза е направено дарението – на единия или на двамата съпрузи, опровергана ли е презумпцията на чл.19, ал.1 от СК /отм/, при положение, че и двамата съпрузи са вписани като собственици на недвижимия имот в нотариалния акт, обективиращ сделката за неговото придобиване. Процесуалноправния въпрос, сочен от касатора е, допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на нотариален акт.
Съдът не се е произнесъл в противоречие с възприетото от ВКС в посочените съдебни решения относно доказателствената тежест при оборване на презумпцията по чл.19, ал.1 от СК /отм./. Както в съдебните решения, така и в обжалваното съдебно решение е възприето, че тежестта от оборването на оборимата презумпция за съвместен принос е върху страната, която твърди обратното – в случая това е съделителят В. В.. В този смисъл не е налице касационно основание за допускане на касационното обжалване по този материалноправен въпрос, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По втория материалноправен въпрос, относно възможността за опровергаване на презумпцията на чл.19, ал.1 от СК /отм/, при положение, че и двамата съпрузи са вписани като собственици на недвижимия имот в нотариалния акт, обективиращ сделката за неговото придобиване, е налице противоречиво разрешаване от съдилищата. В представените съдебни решения №146/14.04.2009 г. по гр.д.№ 432/2008 г., ІІ г.о. на ВКС, № 964/17.10.2008 г. по гр.д.№ 3000/2007 г. на І г.о. на ВКС и № 92/27.02.2003 г. по гр.д.№ 609/2002 г. на І г.о. на ВКС е възприето обратното на възприетото от въззивния съд становище, а именно, че когато се придобива имот на името на двамата съпрузи, възниква СИО, като кой от двамата съпрузи и с какви средства е без значение за придобиването на правото на собственост, като в този случай се изключва основателността на иска за преобразуване на лично имущество в право на собственост. Това противоречие е основание за допускане на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК на въззивното решение.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС, в размер на 50 лева, за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №144/05.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 363/2010 г. от Окръжен съд – Ямбол.
Указва на Д. К. И. от[населено място], [улица] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева.
Насрочва делото за …………………….., за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.