5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 07.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3604/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Анастасия-13“ ООД, чрез адв. С. С., АК – гр. Пловдив, против решение № 684 от 17. 05. 2018 г. по гр. д. № 56/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 14 с-в, с което след отмяна на решение № 3440 от 6. 10. 2017 г. по гр. д. № 12027/2016 г. на Пловдивския районен съд, 4 гр. с-в, е допусната делба между Д. Х. А., „Анастасия 13“ ООД, Р. Д. В., Е. Г. В., Д. Г. В. и Д. Д. В. на УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], обл. Пловдивска, одобрен със заповед № РД-09-409/27. 09. 1995 г., с площ от 616 кв.м., който е нанесен като ПИ с идентификатор …. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-99/12. 11. 2008 г., с площ от 602 кв.м. и административен адрес [населено място] 4135, [улица], при дялове: за Д. Х. А. – 153/2016 ид.ч., за „Анастасия 13“ ООД – 48/216 ид.ч., за Р. Д. В., Е. Г. В. и Д. Г. В. – по 4/216 ид.ч. за всеки от тях и за Д. Д. В. – 3/216 ид.ч.
Сочи се неправилност на решението, поради постановяването му при липса на доказателства Н. В. З. (наследодателка на съделителите – физически лица, които са ответници по иска, както и наследодател на праводателите на ищцата Д. А. и на съделителя „Анастасия 13“ ООД по сключени договори за покупко-продажба) да е придобила собствеността върху процесния имот, поради необоснованост на извода за наличие на идентичност между УПИ …., в кв. …. по РП на [населено място] от 1995 г. и ПИ …. по КК на [населено място] от 2008 г. и поради съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и 236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение и допусне до съдебна делба процесния имот между страните по делото, при посочените по-горе дялове в съсобствеността, съставът на окръжния съд е приел, че Н. В. З., починала 1992 г., е наследодател на съделителите Р. Д. В., Е. Г. В., Д. Г. В. и Д. Д. В., както и наследодател на частните праводатели на съделителите Д. А. и „Анастасия 13“ ООД.
След смъртта си през 1992 г. Н. З. оставила следните наследници: а/. брат си П. Д. П. – 1/3 ид.ч.; б/. сестра си С. Г. – 1/3 ид.ч., поч. 1996 г. и оставила за наследници децата си С. З. – 1/9 ид.ч., С. З. 1/9 ид.ч. (поч. 1997 г. и оставил за наследници съпруга А. Г. -1/18, дъщеря С. С. – 1/18 и син З. С. – 1/18) и, по право на заместване на починалата й през 1988 г. сестра Д. Д. Р., племенници: Г. Е. -1/18 ид.ч.(поч.2003 г. и оставил за наследници Р., Е., Д. В. – всеки по 1/54 ид.ч.), Д. Е. – 1/18 (поч. 2005 г. и оставил за наследници Д., К., Е. и К. В. – всеки по 1/72 ид.ч.), В. Е. – 1/18 ид.ч., С. Е. – 1/18 ид.ч., Е. Е. – 1/18 ид.ч. (поч. 1997 г. и оставила наследници Д. и И. И. Б. – всяка по 1/36 ид.ч.) и А. Е. – 1/18 ид.ч.
Прието е, че с влязло в сила решение № 909 от 15. 06. 2005 г. по гр. д. № 442/2005 г. на ПОС, постановено по иск за собственост на П. П. срещу Община „М.“ – [населено място], е признато за установено, че П. П., като наследник на Н. В. З., е собственик на УПИ …., в кв. …. по РП от 1995 г., при граници: п. …. и от две страни улици, а наследодателката Н. З. е придобила собствеността по завещание от съпруга й К. З., починал 1988 г., който с н.а. № …./…. г. е бил признат за собственик по давност. С влязло в сила решение № 1601 от 18. 11. 2010 г. по в. гр. д. № 2303/2010 г. на ПОС, постановено по иск за собственост на П. П. срещу „Анастасия 13“ ООД, е признато за установено, че П. П. е собственик, като един от наследниците на Н. З. и по силата на решение № 909 от 15. 06. 2005 г. по гр. д. № 442/2005 г. на ПОС, на ПИ …. по КК от 2008 г.
Прието е, че съделителката Д. А. е придобила общо 153/216 ид.ч. от собствеността на основание договори за покупко-продажба, сключени с наследници на Н. З. и с частни правоприемници от наследници на Н. З. както следва: 1/3 (72/216) ид.ч. продадени от П. П. (н.а. № …./….г.); общо 6/216 ид.ч. продадени от К. и Е. Д. В. (н.а. № № …./…. г. и …./…. г.); 9/180 ид.ч. от В. Е. (н.а. № …./….г.); 1/180 ид.ч. и 63/216 ид.ч. продадени от С. и Н. К. (н.а. № …./…. г.), а продавачите са ги придобили по силата на покупко-продажба с В. Е. – 1/180 ид.ч. и по силата на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от наследниците А. С. Г., С. С. Г., З. С. Г., Б. З. В., К. Д. В., Д. И. Б., И. И. П. – 63/216 ид.ч.
Приел е, че съделителят „Анастасия 13“ ООД е придобило общо 48/216 ид.ч. по силата на договори за покупко-продажба, сключени с наследниците на Н. З.: от С. З. Х. – 1/9 (24/216) ид.ч. и С. Е. Б. – 1/18 (12/216) ид.ч. – н.а. № …./…. г.; от А. Е. В. 1/18 (12/216) ид.ч. – н.а. № …./….г.
Приел е, че съделителите Р., Е. и Д. В. притежават по 1/54 (по 4/216, общо 12/216) ид.ч. по наследство от Г. Е., племенник на Н. З., а Д. Д. В. – 1/72 (3/216) по наследство от Д. Е., племенник на Н. З.. След предявяване на иска същите са прехвърлили идеалните си части на „Анастасия 13“ ООД, но останалите съделители не са изразили съгласие да бъдат заместени от „Анастасия 13“ ООД.
Прието е, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Й. от 11. 05. 2017 г. и устните разяснения на експерта в проведеното на 5. 06. 2017 г. открито заседание, че УПИ …., кв. …. по РП на [населено място] от 1995 г., с площ от 616 кв.м., по КК на [населено място] от 2008 г. е нанесен като ПИ с идентификатор …. с площ от 602 кв.м. (разликата в площите е 14 кв.м.). Урегулираният поземлен имот по РП и поземленият имот по КК са с идентични граници, с изключение на частта от урегулирания поземлен имот под формата на правоъгълник, между точки 1-2-3-24-1 на скица-приложение 2 към заключението, която част е нанесена извън очертанията на поземления имот по одобрената кадастрална карта.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос:
„При правилно разпределена доказателствена тежест в производството за делба и установена по делото със съдебно-техническа експертиза липса на идентичност между поземлен имот, предмет на иска за делба, и УПИ, как следва да процедира делбеният съд – да отхвърли иска за делба или да допусне делба? Ако отговорът е положителен – до съдебна делба се допуска ПИ индивидуализиран по кадастралната карта или съобразно териториално-устройствения му статут по ЗУТ? И между съсобствениците в поземления имот или между съсобствениците на урегулирания поземлен имот?“
Твърди се, че произнасянето по въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място, въпросът не съответства на фактите, установени от събраните по делото доказателства. Според скица № 15-413154/22. 08. 2016 г. на АГКК, ПИ …. по КК от 2008 г. съставлява парцел …., отреден за имот пл. № …., в кв. …. по РП от 1995 г. Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Й. от 11. 05. 2017 г. и устните разяснения на експерта в проведеното на 5. 06. 2017 г. открито заседание, УПИ …., кв. …. по РП на [населено място] от 1995 г., с площ от 616 кв.м., по КК на [населено място] от 2008 г. е нанесен като ПИ …., с площ от 602 кв.м. (разликата в площите е 14 кв.м.). Урегулираният поземлен имот по РП и поземленият имот по КК са с идентични граници, с изключение на частта от урегулирания поземлен имот под формата на правоъгълник между точки 1-2-3-24-1 на скица-приложение 2 към заключението, която част е нанесена извън очертанията на поземления имот по одобрената кадастрална карта. Незаснемането в КК от 2008 г. на 14 кв.м. от урегулирания поземлен имот по РП от 1995 г. не се отразява на съществуването на урегулирания поземлен имот като самостоятелен обект на собственост, нито има за последица възникване на нов различен обект на правото на собственост. В този смисъл, идентичността между урегулирания поземлен имот по РП от 1995 г. и поземления имот по КК от 2008 г. е доказана. Следва да се добави, че несъответствието между действителното правно положение и отразеното в кадастралната карта няма правопораждащо или прекратяващо вещно действие и не се отразява на действително притежаваните права. След като е установено, че съделителите са собственици на УПИ …., в кв. …. по РП от 1995 г., то заснемането на 14 кв.м. извън очертанията на поземления имот по КК от 2008 г. не се отразява на пространствените предели на обекта на собственост. Няма и данни за наличие на спор за собственост на описаните по-горе 14 кв.м. от УПИ …., в кв. …., незаснети като част от ПИ …. в КК, възникнал между съделителите и трето лице. Имало е такъв спор относно югоизточната граница между ПИ …. и ПИ …., който е решен с влязло в сила решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (предходна редакция) в полза на съделителите и тази граница е нанесена в съответствие с установените по исков ред права.
На следващо място, по поставения въпрос има формирана практика на ВКС –напр. решение № 196 от 10. 10. 2014 г. по гр. д. № 2362/14 г., 1 г.о. Приема се, че когато се иска делба на имот, индивидуализиран по кадастрална карта, а по делото се установи, че според действащ приложен дворищнорегулационен план (одобрен при действието на ЗТСУ /отм./) или ПУП (одобрен при действието на ЗУТ) имотът е урегулиран, до делба се допуска урегулираният поземлен имот – по площ и граници съобразно регулационния план, дори ако кадастралната карта е одобрена след дворищнорегулационния план/подробния устройствен план. В съответствие с тази практика, с въззивното решение е допусната делба на УПИ …., в кв. …. по РП от 1995 г., а индивидуализацията на урегулирания поземлен имот и по одобрената през 2008 г. КК на населеното място не създава неяснота относно обекта на делба.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че с решение № 909 от 15. 06. 2005 г. по гр. д. № 442/2005 г. на ПОС е признато за установено между П. П. и Община „М.“ – [населено място], че П. П., като наследник на Н. З., е съсобственик на УПИ …., кв. …. по плана на [населено място]. В мотивите към решението е прието, че имотът никога не е отчуждаван от К. З. и правоприемниците му за площад или друго обществено мероприятие и не е придобиван от държавата или общината, т.е. правата на общината върху УПИ …., в кв. …. по РП от 1995 г. са отречени. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК решението разпростира силата си на пресъдено нещо не само между общината и П. П., но и между „Анастасия 13“ ООД (частен правоприемник по сключен с общината договор от 15. 09. 2004 г., с който общината продава на дружеството УПИ …., в кв. …. по РП от 1995 г.) и Д. А. (частен правоприемник на П. П. по договор за продажба). Тоест, със сила на пресъдено нещо е прието за установено между ищцата Д. А. и ответника по иска „Анастасия 13“ ООД, че правото на собственост на наследника на Н. З. П. П. върху идеална част от съсобствеността се разпростира върху УПИ …., в кв. …. по РП от 1995 г. С решение № 1601 от 18. 11. 2010 г. по в. гр. д. № 2303/2010 г. на ПОС е признато за установено между П. П. и „Анастасия 13“ ООД, че П. П., като наследник на Н. В. З. и по съдебно решение № 909 от 15. 06. 2005 г. по гр. д. № 442/2005 г. на ПОС, е собственик и на ПИ …. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, това решение разпростира силата на пресъдено нещо и между Д. А. (частен правоприемник на П. П. по договор за продажба) и „Анастасия 13“ ООД. Тоест, със сила на пресъдено нещо е прието за установено между ищцата Д. А. и ответника по иска „Анастасия 13“ ООД, че правото на наследника на Н. З. П. П. върху идеална част от имота се разпростира и върху ПИ …. по КК от 2008 г. Правата на всички съделители, включително и на „Анастасия 13“ ООД, са производни от правото на собственост на Н. З., починала 1992 г., тъй като се основават или на наследяване на Н. З. и нейни наследници, или на прехвърлителни сделки, сключени с наследници на Н. З.. Пространствените предели на обекта на собственост на Н. З., върху който съделителите притежават идеални части, е факт, който е общ за всички нейни правоприемници и последващи частни приобретатели от тях.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция, нито са представили доказателства да са направили такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 684 от 17. 05. 2018 г. по гр. д. № 56/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 14 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: