ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№232
София, 11.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 5 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1359/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. д. „Н. агенция по приходите” гр. П. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 05.06.2009 год. по гр. д. № 3505/2008 год., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. И. Я. наложено със заповед № У* от 03.01.2008 год. на Директора на ТД „Н. агенция по приходите” гр. П. за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина – закъснения в предаването на 56 броя административно наказателни преписки, същият е възстановен на заеманата преди уволнението работа – инспектор по приходите в сектор „Р”, отдел „К” в Д. „К” при ТД на НАП, която е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3556,56 лв. със законна лихва от 01.02.2008 год. до окончателното изплащане на сумата
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос – какъв е характера на проектите на наказателни постановления в частта им, в която се поставя датата на предаването им от актосъставителя на юрисконсулт от правния сектор – официални или частни документи. Поддържа, че въпроса е важен, с оглед приетото от съда по този въпрос, от отговора на който зависи изхода на спора.
Ответникът Н. И. Я. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е посочил, че дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено за конкретно нарушаване на трудовата дисциплина – закъснения в предаването на 56 броя административно наказателни преписки на юрист от отдел „П”- вместо в 14 дневен срок от датата на връчване на акта на нарушителя, са предадени със закъснение от 2 до 108 дни. Прието е, че нарушенията не са доказани от работодателя. Няма доказателства за датата на връчване на акта на нарушителите. Датите върху проекто – наказателните постановление са поставяни от юристите и те са оспорени от ищеца в смисъл, че не сочат датата на предаване на преписката, а датата на нейното изработване. В тази част документът няма характер на официален документ и не се ползува с доказателствена сила. Описите на наказателно – административните преписки сочели същите дати, поставяни от юристите и не е установено твърдението, че е разпоредено описите да се съхраняват от инспекторите. Посочено е още, че по дадена преписка може да са работили няколко инспектора и често описаните преписки не отразяват личната дейност на даден инспектор. В заключение съдът е приел, че при работодателя липсва деловодна система за преминаване на посочените преписки от един в друг отдел, която точно да отчита движението им, което се извежда и от противоречивите свидетелски показания. Това е мотивирало съдът да приеме, че посочените в заповедта за уволнението на ищеца нарушения на трудовата дисциплина не са категорично установени и да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос не дава основание да се допусне касационно обжалване на решението по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Проекта за наказателно постановление не е официален документ, както е посочено и в обжалваното решение. Той става такъв, след като бъде издаден от компетентния орган в кръга на службата му – чл. 179 ГПК. Официалният документ удостоверява достоверно спрямо всички с обвързваща доказателствена сила датата и мястото на своето издаване, посочени в него. Датата и мястото на съставения частен документ не се ползва с такава достоверност и не подлежи на доказване. Когато такъв документ носи дата, тя е непротивопоставима на третите неучастващи в съставянето на частния документ лица, които черпят права от някой от издателите на документа, и които биха могли да бъдат увредени от негово антидатиране.
На поставения правен въпрос, за характера на проекта за наказателно постановление в частта, с която е посочена дата на получаване на преписката, с обжалваното решение е даден правилен отговор, но този въпрос е ирелевантен за изхода на делото, тъй като не касае дата на официален документ. Доколкото той засяга спора за датата на предаване на административно наказателните преписки с проект за наказателно постановление от актосъставителя на юрисконсулта от съответния отдел „О”, въпросът има фактическо измерение на обстоятелства по делото и касае доказване на нарушенията, за които по конкретни преписки е наложено дисциплинарнато наказание „уволнение” – просрочване на 14 дневния срок, в който актосъставителят следва да препрати преписката на административно наказващия орган, по утвърдени от работодателя организационни правила. Дали работодателят е доказал тези обстоятелства, при твърдения на служителя и доказателства, че преписките с проект за наказателно постановление не се предават директно на юрисконсулта, а се събират в кашон, от който административно наказващия орган ги получава и обикновено датите не съвпадат, преценката се извършва в друго производство, ако се допускане касационно обжалване и касае правилността на решението по чл. 281 ГПК. Следва да се посочи, че въведеният програмен продукт за обработване и движение на административно наказателните преписки не съдържа опция „дата на предаване на проекта на юрисконсулт”, поради което момента на получаване на преписката може да се доказва с всички доказателствени средства, ако посочената от юрисконсулта дата не отразява действителното положение. Това се налага и от данни в практиката, че първоначално предадения проект за наказателно постановление може да страда от нередовности, които подлежат на отстраняване от актосъставителя, след указания на юрисконсулта, който връща преписката т. е. движението на административно наказателните преписки често е двупосочно и забавянето може да се дължи и на обстоятелства, извън поведението на актосъставителя.
Изложеното сочи, че поставеният правен въпрос не обуславя изхода на делото и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 05.06.2009 год. по гр. д. № 3505/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ