О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 15.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3653 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. М. против решение № 926 от 12.06.2008г., постановено по гр.д. № 3251/2006г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 128 от 04.10.2006г., по гр.д. № 13/2004г. на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен искът, предявен от М. за прогласяване нищожност на договора за дарение, сключен на 30.07.1993г., оформен с н.а. № 102,т.32/1993г., с който И. П. В. и В. П.
В касационната жалба и изложението към нея, касаторът В. М. не е формулира основен материално правен, или процесуален въпрос, който да е разрешен при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК, Обосновава допускането до касация само с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, но не сочи на коя практика на ВКС противоречи обжалваното решение.
Ответниците по касация М. А. С., В. П. и И. В. оспорват допускането до касация на жалбата и основателността й по същество.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, то премина във факултативно. Преценката относно това кои решения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба. Затова доводите на касаторката, че неправилността на решението е достатъчна, за да се допусне до касация не кореспондира на новата нормативна уредба на гражданския процес, поради което е неоснователен.
Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е третиран, респективно в касационната жалба да е поставен съществен материално правен, или процесуален въпрос. Такъв е въпросът, от който зависи изхода от предявеният иск, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. С касационната жалба на М. не е формулиран основен материално правен, или процесуален въпрос. Изложени са факти по отношенията между страните и правоприемниците им, които нямат отношение към предявеният иск за нищожност на договора за дарение поради това, че дарителите не били собственици. Съдът, в съответствие със закона – чл. 26, чл. 225, ал.1 и чл. 226 от ЗЗД е приел, че договорът за дарение не е нищожен дори дарителите да не са собственици, защото закона /цитираните норми/ не предвиждат подобно основание за нищожност. Затова са без значение за изхода от спора по този иск всичките доводи в касационната жалба относно това, че дарителите не били собственици и за действието на решението по допускане на делбата.
В изложението към касационната жалба се формулира като основен процесуален въпрос това, че оспорването на договор за дарение може да стане и в последващо производство, тъй като в диспозитива на решението по допускане на делбата този договор не е посочен, а мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо. Така формулиран въпроса също не е съществен, тъй като съдът не е приел за недопустим предявеният иск за нищожност на договора за дарение, разгледал го е по същество и го е преценил като неоснователен поради това, че наведеното в исковата молба основание – липса на право на собственост у дарителите не е основание за нищожност на договора В този смисъл от отговора на извлечения като формулиран в изложението процесуален въпрос не зависи изхода от спора, поради което и той не е съществен.
Освен, че с касационната жалба и изложението към нея не е формулиран съществен материално правен, или процесуален въпрос, което е достатъчно, за не допускане до разглеждане касационната жалба, посоченото от касатора основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК също не е налице. И двата формулирани въпроса не са разрешени от Пловдивски окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС, въззивната инстанция е приела, че договора за дарение не е нищожен, ако дарителя не е собственик. В съответствие с процесуалния закон, съдът е приел, че искът за нищожност на договора за дарение е допустим, въпреки наличие на влязло в сила решение, определящо квотите на съсобствениците, но то обвързва страните, по отношение на които е произнесено и техните правоприемници със задължителна сила и те са длъжни да се съобразяват с него.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ решение № 926 от 12.06.2008г., постановено по гр.д. № 3251/2006г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: