Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
4146_17_opr_chj_274(3)p1@26(3)@130gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 01.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.11.2017 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4146 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 вр. чл.130 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. К., действаща като ЕТ с ф. „Д. К. – З. т. – 7” срещу определение от 04.08.2017 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 1668 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129,ал.3 ГПК (поради неотстраняване на нередовности на исковата молба) и на основание чл.130 ГПК (поради недопустимост на исковете).
Насрещните страни Държавата чрез МРРБ, представлявана от областния управител на област В., и [фирма] в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е от страна по делото в срок срещу преграждащо въззивно определение и е редовна.
Ищецът е предявила два иска: за установяване срещу двата ответника, че ищецът притежава изключителни права на изкупуване на държавна земя, прилежаща към собствения и магазин (павилион (тип) „Г.” с площ 12.56 кв.м.); за установяване срещу акционерното дружество, че то не притежава собственост върху земя, прилежаща към собствения на ищеца магазин.
Въззивният съд е приел следното: Прилежащите площи от терена, които обслужват построената върху терена сграда, не съставляват самостоятелен обект на собственост, а принадлежност, предназначена да обезпечи ползването на обекта; Доколкото ищецът обосновава интереса си от търсената защита от възражението на втория ответник за изменение на КК (кадастралната карта) и от отговора на областния управител, че за имота няма съставен А., то ищецът следва да се защити посредством иск с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР, но не излага твърдение за притежавано право на собственост, а и въпреки дадените указания не е отстранил нередовностите на исковата молба чрез ясно обособяване на спорната част от земята и еднозначен петитум; По отношение на отказа на областния управител да уважи искането на ищеца за изкупуване на прилежащата към нейния обект държавна земя (по чл.44,ал.3 ЗДС) жалбоподателят би могла да реализира правата си, като го обжалва (отказа) по реда на АПК (т.е., че иск за изкупуване не е уреден); Между ищеца ЕТ Д. К. и Държавата не съществува спор относно титулярството на вещните права върху терена, тъй като Държавата не счита терена за своя собственост, а счита ответното дружество за собственик на земята (поддържа, че за терена не съществува А., а констативен нотариален акт в полза на ответното дружество), което води до извод за липсата на спор и съответно правен интерес от предявения иск срещу Държавата. Въззивният съд е посочил изрично, че жалбоподателят не е изложила доводи срещу първото основание за прекратяване на производството – по чл.129,ал.3 ГПК поради неотстраняване на нередовности в исковата и молба.
По основанията за допускане на касационно обжалване :
В изложението за допускане на касационно обжалване като материалноправни и процесуалноправни въпроси – основание по чл.280,ал.1 ГПК се съдържа (дословно) следното:
1. Основното несъответствие е между възприятията на съдебните състави и действително изложените факти и обстоятелства в исковата и уточнителните молби. Съдилищата поставят квалификацията на исковете като установителни, но не намират обоснован правен интерес от предявяването им.
Изложеното представлява довод за незаконосъобразност (необоснованост), а не правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, така, както е разяснено в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. По такъв довод Върховният касационен съд може да се произнесе само ако преди това са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос не е обосновано и нито едно от допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1, т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
2. Правният интерес от предявяване на установителните искове по общия ред е обоснован в обстоятелствената част на исковата молба и в уточнителната молба, и разглеждането на породените от тези обстоятелства претенции са задължителни за съдилищата – ТР № 8 /2012 г.
Тук, както и в първата формулировка, също се съдържа довод за незаконосъобразност, а не правен въпрос. Дори и да се приеме, че може да бъде уточнен от съда въпросът : дали при обоснован от ищеца правен интерес от предявяване на иска, съдът е задължен да разгледа предявените претенции? (което според настоящия състав не представлява уточнение, а нова формулировка), той не е обуславящ поради изложеното по-горе, че въззивният съд е приел, че обжалването на отказа на областния управител да уважи правото на ищцата да изкупи прилежащи части, следва да бъде реализирано по административен ред (че не е уреден такъв иск, какъвто ищецът твърди, че предявява).
А изводът на въззивния съд, че при липсата на спор между ищеца и държавата за правото на собственост върху терена (чийто граници и площ не са уточнени) липсва правен интерес от предявения иск, не противоречи на разрешенията в посоченото тълкувателно решение, в което не е прието обратното – че при липсата на спор относно правото на собственост върху недвижим имот, ищецът има правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост върху този имот.
3. Прекратяването на производството прегражда пътя на защита на правата и законните интереси на ищеца, които той не може да предяви по друг освен по инициирания начин на защита, което означава, че в противоречие с практиката на ВКС се извършва отказ от правосъдие.
По отношение на тази формулировка също важи приетото по първата формулировка. Изложеното представлява довод за незаконосъобразност, а не правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По него ВКС може да се произнесе само ако преди това са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос не е обосновано и нито едно от допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1, т.2 или г.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основанията по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на областния управител за осъждане на жалбоподателя да му заплати юрисконсултско възнаграждение, е основателно, доколкото е защитаван от юрисконсулт и следва да бъде уважено за сумата 200 лева.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.08.2017 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 1668 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Осъжда Д. С. К., действаща като ЕТ с ф. „Д. К. – З. т. – 7” да заплати на областния управител на област с административен център [населено място] сумата 200 (двеста) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.