5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 11.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 123 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2032 от 23.10.2014г. по в.гр.д. № 732/2014г. на Пловдивски апелативен съд, ГО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на пропуснат срок за депозиране на писмен отговор на исковата молба и предявяване на насрещен иск.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като противоречи на закона и е необосновано. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички твърдения, посочени в молбата му, и неправилно е интерпретирал изложените в нея факти, както и е постановил определението си в противоречие със съдебната практика по сходни казуси. Твърди, че особеното непредвидено обстоятелство, което е довело до пропускане на срока, се изразява в това, че лицето, което първоначално е получило книжата по делото /исковата молба/, посочвайки дата 18.05.2009г., поради свързаността си с ищцовото дружество не е представило своевременно получените от него книжа на ответното дружество – частен жалбоподател. Моли да бъде взето предвид и обстоятелството, че по същия начин дружеството нередовно е било призовано и за първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд – обстоятелство, което не е обсъдено от въззивния съд. Поддържа, че твърдението за наличие на особени непредвидени обстоятелства по чл.64 ГПК е различно от твърдението за нередовно връчване на книжата по делото. Излагат се твърдения, че дружеството е узнало за книжата на 20.05.2009г., на която дата е извършено надлежно упълномощаване. Позовава се на разпоредбата на чл.54 ГПК, според която при нередовности при връчването същото се смята за действително извършено в момента, когато съобщението действително е достигнало до адресата.
Ответникът по частната жалба [фирма] я оспорва. Поддържа, че исковата молба е връчена редовно съгласно чл.50 и сл. ГПК на дружеството-частен жалбоподател, което е обсъдено и решено с влязло в сила решение на ВКС. Счита за правилно становището на съда, че с молбата си за възстановяване на срок ответникът прави опит да се ревизират мотивите на ВКС в отменителното му влязло в сила решение. Поддържа, че след връчване на книжата по делото юрисконултът има само вътрешно-служебно задължение да ги представи на ръководството на дружеството – ответник, като тези отношения не касаят редовността на връчването, а изпълнението или неизпълнението на задълженията на юрисконсулта не могат да се ценят като особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред Пловдивски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу решение № 289 от 21.04.2012г. по т.д. № 245/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск и е уважен насрещният иск на [фирма].
С решение № 56 от 17.06.2014г. по т.д. № 2705/2013г. на ВКС, ТК, І състав е отменено постановеното по въззивната жалба предходно решение № 26 от 16.01.2013г. по в.т.д. № 1242/2012г. на Пловдивски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на П.. В решението си съставът на ВКС е приел, че съобщението с указанията по чл.367, ал.1 ГПК е редовно връчено на ответника на 18.05.2009г. чрез „ю-т Г. Г.”, при липса на изложени от тази страна твърдения за нередовност на връчването на това съобщение, изпратено на адреса по чл.50, ал.1 ГПК. Поради това е приел, че апелативният съд е следвало да обсъди възражението на ищеца за пропускане на срока за представяне на отговор и предявяване на насрещен иск с оглед заявените позиции на страните, като констатира, че депозирането на отговора на исковата молба и насрещния иск е станало извън преклузивния срок по чл.367, ал.1 и ал.4 ГПК. Съставът на ВКС е счел за преклудирани доводите на ответника за нередовност на връчването. По тези съображения въззивното решение е отменено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, за извършване на съответните процесуални действия, съобразени с депозирането на отговора на исковата молба, приложенията към него и насрещния иск извън преклузивните срокове.
При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция въззиваемия ответник е подал молба, с която е направил искане за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на основание чл.64, ал.2 ГПК поради наличие на непредвидени обстоятелства. Твърди, че лицето, което е получило копие от книжата по делото, посочвайки в съобщението дата 18.05.2009г. – Г. Г., е лице, което преди да работи в ответното дружество, е работило основно при дружества, свързани с ищеца. Поддържа, че поради тази свързаност с ищцово дружество същата не е предоставила своевременно получените от нея книжа на ответното дружество. С оглед на изложеното моли съдът да приеме, че дружеството е узнало за исковата молба на датата, на която е подписано пълномощното на адв. Н. К., която е единствен процесуален представител на ответника, а именно на 20.05.2009г., поради което срокът за писмен отговор, подписан на 01.06.2009г. и изпратен по пощата на 02.06.2009г., е спазен както за подаване на писмения отговор, така и за насрещния иск. Моли да бъде взето предвид и обстоятелството, че дружеството е било нередовно призовано по същия начин и за първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд и такова изрично възражение е било направено от пълномощника му адв. К., въпреки даденото от нея съгласие за даване ход на делото. Поради това моли въззивният съд да приеме, че срокът за писмения отговор и за насрещния иск е спазен или че са налице непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.370 ГПК, поради което не следва да се прилагат законовите последици от неподаване на писмен отговор. При условията на евентуалност е направено и искане за възстановяване на срока за подаване на отговор и предявяване на насрещен иск.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за възстановяване на срок е подадена в срока по чл.64, ал.3 ГПК, но е неоснователна. Приел е, че въпросът да редовността на връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея е обсъден и решен в отменителното решение на ВКС и че страната – адресат никога не се е позовала на нередовност на връчването, поради което и съдът няма служебно задължение да изследва този въпрос. Приел е, че след като съобщението за получаване на съдебните книжа е получено от длъжностно лице при ответното дружество на 18.05.2009г., то фактът, че на 20.05.2009г. вече е подписано пълномощно на адв. К. за процесуално представителство, означава, че съдебните книжа са постъпили в дружеството. Приел е за неотносимо обстоятелството, кога адв. К. е научила за този факт, тъй като е въпрос на вътрешна организация на ответното дружество да упълномощи процесуален представител, който да организира защитата му по образуваното търговско дело. Приел е още, че ако съдебните книжа по делото са били предадени на процесуалния представител на ответника по-късно, то това е проблем на ответника, който и в този случай би могъл да поиска продължаване на срока, но не се е възползвал от тази възможност. В този смисъл въззивният съд се е позовал на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК, според който не се допуска възстановяване на срока, ако е било възможно продължаването му. Въззивният съд е изложил съображения, че не е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, а с молбата се прави опит да се ревизира становището на ВКС в отменителното му решение.
Обжалваното определение е правилно.
Редовността на извършеното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответното дружество – частен жалбоподател в настоящото производство, е неотносима към производството по чл.66 ГПК. От друга страна, този въпрос е разрешен с постановеното по делото решение на ВКС, с което е отменено въззивното решение и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане за извършване на съответните процесуални действия, съобразени с депозирането на отговора на исковата молба, приложенията към него и насрещния иск извън преклузивните срокове.
Съгласно трайноустановената съдебна практика по приложението на чл.64, ал.2 ГПК пропускането на определен срок за извършване на процесуално действие (в случая подаване на писмен отговор и предявяване на насрещен иск), трябва да се дължи на такова непредвидимо, внезапно настъпило обстоятелство, което да не е позволило на страната да извърши това действие и което тя да не е могла да преодолее. В настоящия случай не са ангажирани доказателства за твърденията на частния жалбоподател, че юрисконсулт Г., на която са връчени книжата по делото, не ги е предала своевременно – на 18.05.2009г., когато е получено съобщението, а дружеството е узнало това обстоятелство на 20.05.2009г., когато е упълномощило адв. К. да го представлява по делото. Само по себе си обстоятелството, че юрисконсулт Г. е била служител в дружество, чийто управител към онзи момент е била Анна Б., настоящ управител на ищцото дружество, не може да обоснове такъв извод. Не са ангажирани и доказателства, че именно твърдяното забавяне на предаването на съдебните книжа с два дни не е позволило на страната да извърши в законовия срок процесуалното действие – подаване на писмен отговор и предявяване на насрещен иск. Поради това настоящият състав приема за недоказано твърдението, че пропускането на срока за представяне на писмен отговор и предявяване на насрещен иск се дължи на особено непредвидено обстоятелство, което частният жалбоподател не е могъл да преодолее.
По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2032 от 23.10.2014г. по в.гр.д. № 732/2014г. на Пловдивски апелативен съд, ГО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.