О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София 14.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1023 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. А. А. и Д. А. Д. чрез пълномощник адв.Б. Д. срещу решение № 1087 от 31.05.12г.по в.гр.дело № 1047/12г.на Окръжен съд –Варна.С него е потвърдено решение № 4414/15.11.11г.по гр.дело № 12392/10г.на Районен съд- Варна,с което е отхвърлен предявения от А. Д. Д.,починал на 25.02.11г.и заместен в хода на процеса на основание чл.227 ГПК от наследниците си по закон Б. А. А. и Д. А. Д. срещу Д. С. Д. и К. Д. Г. иск за разваляне поради неизпълнение на сключения договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № г.,на основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
В изложението се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответниците по касационната жалба Д. С. Д. и К. Д. Г. чрез адв.Г. З. считат,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая поставените от жалбоподателите въпроси са:1. задължен ли е съдът при разглеждане на дело за разваляне на договор за издръжка и гледане да следи за възприетия от съдилищата критерий за изпълнение на задълженията по алеаторния договор – цялостност,системност и непрекъснатост на изпълнението на задължението за гледане и издръжка; 2. болезнените психически прояви на прехвърлителя с напредване на възрастта му основания ли са за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжниците по договор за гледане и издръжка; 3.възможно ли е едностранно да се извърши трансформация на задължението за издръжка и гледане от изпълнение в натура в заплащане на парични суми от страна на длъжника без да е налице споразумение между страните по договора и без да е налице искане до районния съд,респ.негово решение за трансформация на задължението.
Правните изводи в обжалваното решение по първия въпрос не са в противоречие със задължителната практика на ВКС,която приема,че критерий за изпълнение на задълженията по алеаторния договор е тяхното цялостно,системно и непрекъснато осъществяване.В обжалваното решение е прието,че до средата на м.10.09г.ответниците са изпълнявали поетите с процесния договор задължения,като са полагали цялостни грижи с оглед създаването на условия и атмосфера на съвместното съжителство на страните,които да поставят лишилия се от своя имот ищец в максимално близка до семейната среда.От този момент насетне е настъпил обрат в отношенията,при който ищецът е отказал да предоставя нужното съдействие за изпълнение на задълженията на ответниците и на 18.11.09г.е подал исковата молба за разваляне на договора.С получаването на препис от същата ответниците са предявили насрещен иск за трансформация на задължението им от натурално в парично и от м.10.10г.са започнали да изпращат чрез пощенски записи суми от по 200 лв месечно.Преценката на доказателствата,въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че е налице изпълнение на задълженията по алеаторния договор от страна на ответниците не е основание за допускане на касация.Необосноваността е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически ,опитни или научни правила и е основание за касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Вторият въпрос” болезнените психически прояви на прехвърлителя с напредване на възрастта му основания ли са за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжниците по договор за гледане и издръжка” не е обусловил въззивното решение,защото такива факти въззивният съд не е приел за установени,а е изложил мотиви ,че прехвърлителят се е поставил в забава,тъй като неоснователно отказал да приеме издръжка и грижи в натура.
На въпроса” възможно ли е едностранно да се извърши трансформация на задължението за издръжка и гледане от изпълнение в натура в заплащане на парични суми от страна на длъжника без да е налице споразумение между страните по договора и без да е налице искане до районния съд,респ.негово решение за трансформация на задължението” е отговорено в решение № 439 от 22.12.11г.по гр.дело № 90/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че при неоправдано неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи размера й.Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане или несъдействие. Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие.
Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС,поради което не е налице релевираното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
На основание чл.78 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по жалбата направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв .
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1087 от 31.05.12г.,постановено по гр.дело № 1047/12г.на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Б. А. А. и Д. А. Д. да заплатят на Д. С. Д. и К. Д. Г. сумата 2000 лв /две хиляди/разноски по делото за тази инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.